Играта

Катрин се взря в баща си, който сега стоеше гордо изправен, забравил за болката. Очите му горяха с онази жар и възбуда, които тя си спомняше от детските си години. Той не искаше прекалено много. Кралицата несправедливо го бе лишила от дома му, от ранга и земята му и Катрин знаеше, че трябва да му помогне да си върне загубеното. Джералд й беше баща. Но… дори мисълта да направи това, за което я молеше, й се струваше някак подла. Защото тя вече обичаше кралицата. Кралицата, която бе мила и великодушна с нея. Усещаше, че не е правилно да използва приятелството й, да използва обичта й за някаква своя цел, дори ако тази цел бе оправдана.

Джералд стисна ръката й.

— Освен това трябва да използваме О’Нийл също толкова внимателно, не, много по-внимателно, отколкото Бес.

Катрин спря да диша.

— К-какво?

— Той копнее за теб. А мъж, който копнее за жена, означава много. Такъв мъж лесно се води. Имам нужда от него, Кейти. Той е Господарят на моретата. Ако се върна в Ирландия, неговата подкрепа би ми била жизнено необходима! Но дори сега, когато съм в затвора, пиратът може да ми помогне, като унищожава испанските, френските и шотландските кораби, които снабдяват Фицморис. Без храна и оръжие хората на братовчед ми са загубени. Да, трябва да имаме О’Нийл на наша страна.

— Какво искаш от мен? — попита уплашено Катрин.

— Разпалвай страстта му. Но не му позволявай да те има, момиче. Мъжете твърде бързо се отегчават от завоеванията си. Това, което харесват, е преследването. Остави го да те преследва. Води го. Спечели го на наша страна. Ако страстта му стане достатъчно силна, може да го отведе и до църковния олтар. Голямото ми желание, Катрин, е да те видя омъжена за него.

Тя изпадна в ужас. Бе се надявала, че тази мъчителна тема е забравена. Господи! Съвсем не беше забравена и Катрин едва сега започваше да проумява в каква огромна опасност се намира.

— Татко, той е пират — успя да каже тя с пресипнал глас. — Не те разбрах преди, не те разбирам и сега. Аз съм ти дъщеря. Как можеш отново да предлагаш този съюз?

— Защото нямам никакви други съюзници — извика Джералд. — И ако мога да спечеля един, то нека той бъде достатъчно могъщ. Той е ключът към бъдещето ми и към свободата ми, Кейти. Той е ключът и към твоето бъдеще и твоята свобода.

— Той извършва убийства и грабежи, той е крадец с долно потекло, син на убиец и изнасилвач, той е безсъвестен! — Не искаше да мисли за другата част от него, онази, която не беше безчовечна, не беше долна.

Джералд я погледна, стиснал челюст.

— О’Нийл те желае, и то отчаяно. Той ще падне право в ръцете ни. Това е дар от съдбата, скъпа, дар, който не можем да не използваме за своите цели. Трябва да направиш това, което ти казах.

Катрин извърна поглед, разтреперана и със свито сърце.

— Искам да се омъжа за благородник — прошепна тя. — Искам това, което ми се полага.

— Ти никога няма да бъдеш благородна дама, не и докато не си възвърна Дезмънд — сряза я Джералд. — Бари с основание не те иска. Всички мъже с положение ще бъдат на същото мнение. Нямаш избор, Кейти. Аз не ти предоставям никакъв избор.

С последни сили Катрин изправи рамене. С последни сили вдигна глава. От ъгълчето на окото й се търкулна сълза.

— Не мога — каза тя. В гърдите й имаше буца, която й причиняваше ужасна болка. — Не мога да направя това.

— Ще го направиш — отсече Джералд. — Защото си моята дъщеря, Катрин Фицджералд, и си лоялна първо към мен, а след това към всички останали, включително към самата себе си.

Катрин се опита да се дръпне встрани.

— Кейти! — Тонът му бе омекнал. — Сега ти си единствения човек, който може да ми помогне, не го ли разбираш? Само ти си способна да вдъхнеш живот в мъртвата ми душа. Кейти, трябва да ми помогнеш!

Катрин го гледаше изтерзана, преглъщайки сълзите си. И макар да знаеше, че наистина няма голям избор, не и ако искаше да остане лоялна към баща си, тя не отвърна нищо, не му каза, че Лиъм О’Нийл вече й е предложил брак и че по всяка вероятност би го направил отново, ако получи поне малко насърчение. Упорити, неподвластни на ударите на жестоката съдба, мечтите й за бъдещето нямаше да умрат. А те не включваха О’Нийл. Не го включваха.

16.

Кралицата обичаше представленията. Тазвечерното разказваше историята на петте дъщери на африканския речен бог Нигер и актьорският състав включваше роби и султани, принцове и принцеси, нимфи, морски сирени и дракони, както и много други фантастични същества.

Кралицата бе наредила на всички придворни да дойдат на представлението маскирани и Катрин цяла вечер се дивеше на всевъзможните чудни костюми — от такива на древногръцки богини, скандално обгърнати от ефирна коприна, до племенни вождове с венци от цветя и плодове вместо корони. Самата Катрин нямаше средства, за да си купи необходимите за костюм материали, но Хелън я бе снабдила с красива червена маска от сатен, украсена с мъниста и панделки. Тя я носеше с изтърканата си кафява кадифена рокля.