Играта на ангела

Силуетът се различаваше ясно в ъгъла на стаята, седнал в обичайното си кресло. Зракът, който се процеждаше като кръв през кепенците, разкриваше лъскавите му обувки и очертанията на костюма. Лицето бе напълно скрито в сенките, но знаех, че той ме наблюдава — и че се усмихва. Вдигнах револвера и го насочих към него.

— Зная какво сте направили — казах аз.

Корели не помръдна и едно мускулче. Остана неподвижен като дебнещ паяк. Пристъпих крачка напред, прицелвайки се в лицето му. Стори ми се, че чух въздишка в тъмното; за миг очите му пламнаха от червеникавата светлина и аз бях сигурен, че ще се нахвърли върху мен. Стрелях. Почувствах отката на оръжието като удар с чук по ръката ми. Револверът изпусна облак син дим. Една от ръцете на Корели се свлече от облегалката на креслото и се заклатушка, а ноктите й драскаха по пода. Стрелях отново. Куршумът го улучи в гърдите и проби димяща дупка в дрехите му. Останах така, стиснал револвера с две ръце, не смеейки да направя и една крачка повече, загледан в неподвижния силует в креслото. Поклащането на ръката постепенно замря и тялото замръзна безжизнено, а ноктите, дълги и лъскави, останаха забити в дъбовия под. Нямаше никакъв звук, нито пък намек за движение у това тяло, което току-що бе получило два куршума — един в лицето и един в гърдите. Отстъпих няколко крачки назад към френския прозорец и го отворих с ритници, без да откъсвам поглед от креслото, в което лежеше Корели. Стълб от мъглива светлина нахлу от външната балюстрада към ъгъла на стаята, разкривайки тялото и лицето на тартора. Опитах се да преглътна, но устата ми бе пресъхнала. Първият куршум бе пробил дупка между очите му. Вторият бе пронизал единия му ревер. Нямаше нито капка кръв. Вместо нея от дупките се сипеше ситен, искрящ прах, досущ като от пясъчен часовник, и се трупаше по гънките на дрехите му. Очите му блестяха, а устните му бяха замръзнали в саркастична усмивка. Това бе просто манекен.