Играта на ангела

Нищо не пропуснах. Нищо освен най-същественото, онова, което не бих дръзнал да разкажа дори на самия себе си. Според описанието, което дадох на Грандес, аз се бях върнал в санаториума да потърся Кристина, но бях намерил само диря от стъпки, губещи се в снега. Ако повторех това няколко пъти, накрая може би дори аз щях да повярвам, че е станало именно така. Историята ми свършваше същата тази сутрин, когато се бях върнал от колибите на Соморостро, за да открия, че Диего Марласка е решил, че само моят портрет липсва в редицата, изложена на масата от инспектора.

Щом завърших разказа си, изпаднах в продължително мълчание. В живота си не се бях чувствал по-изморен. Щеше ми се да заспя и никога вече да не се събудя. Грандес ме наблюдаваше от отсрещния край на масата. Видя ми се смутен, тъжен, гневен, но най-вече объркан.

— Кажете нещо — рекох.

Инспекторът въздъхна. Стана от стола, от който не бе помръднал по време на цялата история, и се доближи до прозореца, обръщайки ми гръб. Представих си как вадя револвера от палтото си, стрелям в тила му и се измъквам навън с ключа, който той бе прибрал в джоба си. За шейсет секунди можех да се озова на улицата.

— Причината за нашия разговор е, че вчера пристигна телеграма от квартирата на Цивилната гвардия в Пучсерда, която съобщава, че Кристина Сание е изчезнала от санаториума Вила Сан Антонио и вие сте основният заподозрян. Главният лекар на центъра твърди, че вие сте изявили желание да я отведете със себе си, а той е отказал да я изпише. Казвам ви всичко това, за да разберете съвсем точно защо сме тук, в тази стая, с горещо кафе и цигари, и беседваме като стари приятели. Тук сме, защото съпругата на един от най-богатите хора в Барселона е изчезнала и вие сте единственият, който знае къде е тя. Тук сме, защото бащата на вашия приятел Педро Видал, един от най-влиятелните хора в този град, е лично заинтересован от случая; с него явно сте стари познайници и той учтиво помоли моите началници, преди да сме ви пипнали с пръст, да се сдобием с тази информация и да оставим другите съображения за по-късно. Ако не беше всичко това, както и моята настойчивост да се опитам да изясня въпроса по моя си начин, сега щяхте да се намирате в някой карцер в Кампо де ла Бота и вместо с мен щяхте да разговаряте направо с Маркос и Кастело. А те, за ваше сведение, смятат, че като начало трябва да ви се строшат коленете с чук, и че всяка друга тактика е загуба на време и може да изложи на опасност живота на госпожа Видал. Впрочем това мнение с всяка изминала минута се затвърждава и у моите началници, които мислят, че в името на нашето приятелство ви насърчавам да си дърдорите най-безгрижно.

Грандес се обърна и ме изгледа със сдържан гняв.

— Вие не сте ме слушали — рекох аз. — Не сте чули нищо от онова, което ви разказах.

— Изслушах ви най-внимателно, Мартин. Чух как, бидейки смъртно болен и отчаян, сте сключили споразумение с твърде мистериозен парижки издател, когото никой не е ни виждал, ни чувал, за да създадете, според вашите думи, една нова религия в замяна на сто хиляди френски франка — само за да откриете, че сте попаднали в зловещ заговор, в който са замесени един адвокат, симулирал собствената си смърт преди двайсет и пет години с цел да избегне своята участ, която сега е ваша, и любовницата на адвоката, някаква западнала хористка. Чух как въпросната участ ви е подвела да паднете в капана на една прокълната стара къща, където вече се бил уловил вашият предшественик, Диего Марласка, и как там сте открили доказателства, че някой върви по дирите ви и убива всички, които биха могли да разкрият тайната на един човек, който, съдейки по думите ви, е почти толкова луд, колкото сте и вие. Този човек в сянка, който е приел самоличността на бивш полицай, за да скрие факта, че е жив, е извършил серия от престъпления с помощта на своята любовница; двамата включително са предизвикали смъртта на господин Семпере поради някаква странна причина, която даже и вие не сте в състояние да обясните.

— Ирене Сабино уби Семпере, за да открадне от него една книга. Книга, в която според нея се съдържа моята душа.

Грандес се плесна с длан по челото, сякаш току-що бе прозрял същината на въпроса.

— Естествено! Какъв съм глупак! Ами че това обяснява всичко. Също като оная страховита тайна, която ви е разкрила една магьосница от плажа Богател. Вещицата от Соморостро. Хареса ми тази история. Типично във ваш стил. Я да видим дали съм разбрал правилно: въпросният Марласка държи в плен една душа, с която да маскира своята собствена и по този начин да избегне някакво проклятие. Кажете ми, това от „Градът на прокълнатите“ ли го измъкнахте, или го съчинихте в момента?

— Нищо не съм съчинил.

— Поставете се на мое място и помислете дали вие щяхте да повярвате в поне нещичко от онова, което ми наприказвахте.

— Предполагам, че не бих повярвал. Но ви разказах всичко, което зная.