Играта на лъва

— Всъщност тя вече е била мъртва.

— Да. Точно затова не ми отговори.

— Ник Монти също вече е бил мъртъв.

— По това време сигурно е умирал. Когато те прострелят в гърдите, не умираш веднага.

— Къде ви раниха? — ненадейно попита Кьоних.

— На Западна Сто и втора улица.

— Искам да кажа, на кое място от тялото.

Знаех какво иска да каже, само че не обичам да обсъждам анатомията си в смесена компания.

— Не получих сериозни мозъчни увреждания.

Той като че ли не беше убеден, но промени темата и се обърна към Тед.

— Имаш ли какво да прибавиш?

— Не.

— Смяташ ли, че Джон и Кейт са пропуснали някаква възможност?

Тед Наш обмисли този многозначителен въпрос.

— Мисля, че всички подценихме Асад Халил.

Кьоних кимна.

— Съгласен съм. Но повече няма да допуснем тази грешка.

— Трябва да престанем да смятаме тези хора за идиоти — прибави Наш. — Това ще ни донесе много неприятности.

Крал Джак не отговори.

— Ако мога да се изразя така — продължи Тед, — във ФБР и разузнавателния отдел на Нюйоркското полицейско управление има проблем с отношението към ислямските екстремисти. Проблемът отчасти се дължи на расистки позиции. Арабите и другите етнически групи в ислямския свят не са нито глупави, нито страхливи.

Армиите или въоръжените им сили може и да не ни впечатляват, но терористичните организации от Средния изток нанесоха някои сериозни удари по целия свят, включително в Израел и в Америка. Работил съм с Мосад и те изпитват по-благоразумно уважение към ислямските терористи от нас. Не всички екстремисти са еднакво добри, но даже неопитните са в състояние от време на време да постигат успехи. А понякога човек попада на такива като Асад Халил.

Излишно е да споменавам, че тази лекция не допадна на крал Джак, но той разбра смисъла й. Тъкмо това правеше Джак Кьоних по-умен от средния шеф. Аз също бях наясно какво иска да каже Наш, както и Кейт. Въпреки лошото ми отношение към неговия представител, ЦРУ имаше много силни страни. Една от тях трябваше да е в областта на преценката на вражеските способности, ала обикновено бяха склонни да надценяват противника, което се отразяваше благотворно на бюджета на управлението. Нали знаете, те научиха за разпадането на Съветския съюз от вестниците.

От друга страна, в думите на Тед Наш имаше известна истина. Никога не бива да смяташ за шутове хората, които изглеждат, говорят и се държат различно от теб. Особено когато искат да те убият.

— Мисля, че отношението на всички се променя — отвърна Кьоних, — но съм съгласен с теб, че в това отношение все още имаме някои проблеми. След днешния случай със сигурност ще възприемаме противниците си по друг начин.

След като бе изяснил философските си виждания, господин Наш се върна към конкретния въпрос.

— Според мен, както преди малко отбеляза и Кейт, Халил е напуснал страната и се е насочил към Средния изток със самолет на държава от този район. Накрая ще се върне в Либия, където ще го посрещнат с почести. Възможно е никога вече да не го видим или поне не до една година. Междувременно е най-добре да оставим този проблем на международната дипломация или на разузнавателните служби.

Кьоних го изгледа. Имах чувството, че не се обичат.

— Но нямаш нищо против да продължим да се занимаваме със случая в страната, нали, Тед?

— Не, разбира се.

Леле божке! За миг зърнах блясък на оголени кучешки зъби. Мислех, че сме един отбор.

— Тъй като си в течение на всичко — предложи на господин Наш господин Кьоних, — защо не поискаш от началниците си да те включат във вашето разследване? Навярно отвъд океана.

Наш се хвана на въдицата.

— Ако смяташ, че не ви трябвам тук, довечера или утре ще ида в Лангли и ще обсъдя въпроса с тях. Мисля, че идеята е добра.

— Аз също — отвърна Кьоних.

Стори ми се, че Тед Наш ще изчезне от живота ми, което ме преизпълни с щастие. От друга страна, милият Тед може би щеше да ми липсва. А може би не. Хората като него имат навика да се появяват точно когато най-малко ги очакваш.

Любезната, но лицемерна размяна на реплики между Тед Наш и Джак Кьоних, изглежда, свърши.

Мислено запалих цигара, пийнах малко скоч и си разказах мръсен виц, докато Кейт и Джак разговаряха. Как се справят тези хора без алкохол? Как приказват, без да псуват? Кьоних обаче от време на време пускаше по някоя и друга ругатня. За него имаше някаква надежда. Всъщност от Джак можеше да стане добро ченге, което е най-голямата похвала от моята уста.

На вратата се почука, появи се млад мъж и каза:

— Господин Кьоних, търсят ви по телефона и навярно ще предпочетете да се обадите отвън.

Кьоних стана, извини се и се запъти към вратата. Забелязах, че външното помещение, което на идване бе празно и тъмно, сега е пълно с хора, седнали на бюрата си или обикалящи наоколо. В полицейския участък никога не е тъмно, тихо или празно, но федералните се опитват да спазват нормално работно време и се доверяват на дежурните и пейджърите си да ги предупреждават, когато завалят лайна.

Така или иначе, Джак изчезна и аз се обърнах към Хал Робъртс.

— Защо не ни донесете по едно кафе?