Играта на стъклени перли

Когато правим опит да обрисуваме живота на Кнехт, всъщност се Опитваме да го разтълкуваме и ако като историци трябва дълбоко да съжаляваме, че почти ни липсват някакви достоверни сведения за последната част от жизнения му път, все пак тъкмо обстоятелството, че краят му се е превърнал в легенда, ни дава смелост за подобно начинание. Възприемаме тази легенда и сме съгласни с нея, независимо дали тя представлява само благочестиво поетизиране, или не. Така, както не знаем нищо за раждането и произхода на Кнехт, не ни е известен и неговият край. Но нямаме и най-малкото основание да приемем, че този край би могъл да бъде случаен. Виждаме живота му, доколкото е познат, в една ясна възходяща редица от стъпала и ако в предположенията си за неговия край по своя воля се поддаваме на легендата и я приемаме с вяра, то го правим, защото това, което тя разкрива като последно стъпало на този живот, ни изглежда в пълно съответствие с изминатия път. Признаваме дори, че преливането на живота на Кнехт в легенда ни се струва естествено и правилно, както вярата ни в по-нататъшното съществуване на една звезда не се накърнява от това, че тя изчезва от нашия поглед, „залязва“ за нас. В света, в който ние, автор и читатели на тези бележки, живеем, Йозеф Кнехт достигна и извърши мислимо най-възвишеното като Ludi Magister, предводител и пример за ония, които развиват своя дух и се стремят към духовното; той владя и умножи образцово полученото духовно наследство, върховен жрец на храм, свещен за всеки от нас. Но Кнехт не само достигна и владя сферата на майстор, мястото си на върха на нашата йерархия; той го бе превишил, бе го надраснал с едно измерение, което ние, изпълнени с чувство на почит, можем само да предполагаме и тъкмо затова краят ни изглежда напълно съобразен и отговарящ на живота му; неговата биография също надхвърля обичайните измерения и най-подир преминава в легенда. Ние възприемаме чудното в този факт и се радваме на чудното, без особено желание да го тълкуваме. Но доколкото животът на Кнехт е история, а той е такава до един строго определен ден, искаме да го разглеждаме като история и се стараем да предаваме наученото по-нататък точно както са го разкрили нашите изследвания.

От неговото детство, това значи от времето преди приемането му в училището на елита, знаем един-единствен случай, който обаче е важен, има символично значение, защото представлява първият голям призив на духа, първият акт на признанието му и е интересно, че този призив не идва от страна на науката, а на музиката. Тази частица от биографията му, както почти всички спомени от личния живот на Кнехт, дължим на бележките на един ученик на играта на стъклени перли, верен почитател, записал много изказвания и разкази на своя велик учител.