Играта на стъклени перли

Несъмнено нашето днешно разбиране за личност се отличава много от понятието, което в далечни времена са си създали биографи и историци. За тях и особено за авторите, живели в епохи, когато склонността към биографичното е силно изразена, изглежда, така би могло да се каже, същественото в личността е било това, което се отклонява от нормата или я разчупва, неповторимото, да, често направо патологичното, докато ние, съвременните хора, заговаряме за значителна личност едва тогава, когато срещнем човек, комуто се е удало без странности или каквото и да е оригиналничене, по възможност най-съвършено да включи своето „аз“ в общността и по възможност най-съвършено да служи на свръхличното. Вгледаме ли се по-внимателно, ще видим, че още древността познава този идеал: например образът на „мъдрите“ или „съвършените“ у старите китайци или идеалът на Сократовото учение за добродетелта едва се различава от нашия днешен идеал; подобни принципи са познавали и някои големи духовни организации като Римската църква по времето на най-великото си могъщество и не един от най-именитите й представители като свети Тома Аквински ни изглежда, подобно на ранногръцките скулптури, по-скоро съвършен образ на един тип, отколкото на отделна личност. Във всеки случай по времето преди реформацията на духовния живот, която започва в двадесетото столетие и чиито наследници сме ние, този истински древен идеал е почти изчезнал. Учудваме се, когато в биографиите от онова време открием подробен разказ за това, колко братя и сестри е имал героят или какви душевни рани и белези са му оставили раздялата с детството, пубертета, борбата за признание и търсенето на любов. Нас, съвременните хора, не ни интересува патологичното, нито семейната история, ни половият живот, храносмилането и сънят на един герой; не дори и духовната му предистория, за нас не е особено важно и формирането му под влияние на любими занимания и четива. Приемаме за герой и достоен за необикновен интерес само оня, който по природа и чрез възпитание е в състояние почти изцяло да претопи личността си в нейната йерархическа функция и все пак, без да загуби силната си, свежа, удивителна импулсивност, която придава аромата и стойността на индивида. И ако между личност и йерархия възникнат конфликти, то тъкмо тези конфликти ние разглеждаме като пробен камък за величината на личността. Колкото малко сме съгласни с бунтовника, когото силни влечения и страсти тласкат да скъса с реда, толкова достопочтено намираме възпоминанието за жертвата, за истински трагичното.

И ни се струва, че само по отношение на героя, на този действително образцов човек, е позволен и естествен интересът към личността, името, облика и жеста, защото и в най-съвършената йерархия, и в най-изрядната организация в никакъв случай не виждаме машинерия от мъртви, сами по себе си безжизнени части, а дишащо тяло, съставено й оживено от органи, всеки от които си има особитост и свобода и е свързан с чудото на живота. В този смисъл полагахме усилия да съберем вести за битието на Йозеф Кнехт, майстора на играта на стъклените перли, и особено всичко написано от него, сдобихме се с много от ръкописите му, които смятаме, че заслужават да бъдат прочетени.

Положително това, което имаме да споделим за живота и личността на Кнехт, е частично или напълно известно за членовете на ордена, и особено за играчите на стъклени перли, и по тази причина насочваме нашия труд не само към споменатия кръг, а се надяваме да намерим отзивчиви читатели и далеч отвъд него.

За оня по-тесен кръг книгата ни не се нуждае от въведение и тълкование. Но тъй като все пак желаем житието и съчиненията на нашия герой да имат читатели и извън ордена, падна ни се малко тежката задача за подстъп към нея да сложим кратко, лесно разбираемо въведение в смисъла и историята на играта на стъклени перли. Подчертаваме, че това въведение е и се стреми да бъде лесно разбираемо, то в никакъв случай няма претенцията да пояснява обсъжданите в самия орден въпроси за проблематиката на играта и нейната история. Скоро не ще настане време за едно обективно изложение по тази тема.

И тъй, от нас не бива да се очаква пълна история и теория на играта на стъклени перли, днес това дело не би било по силите и на по-достойни и по-умели автори. Тази задача остава за по-късни времена, в случай че още преди да настъпят, не изчезнат изворите, както и духовните предпоставки за това. Разбира се, нашият труд още по-малко трябва да бъде учебник по играта на стъклени перли, такъв никога няма да се създаде. Правилата за тази игра на игрите се изучават не другояче, а по обичайния предписан път, който отнема няколко години, но никой от посветените не би имал интерес някога да направи по-лесно усвояването им.