Играта на стъклени перли

Трябва да признаем, че не сме в състояние да дадем недвусмислена дефиниция на произведенията, по които назоваваме епохата, именно на вестникарските литературни притурки. Както изглежда, те са били създавани с милиони като особено популярна част от материята на всекидневната преса и представляват главната духовна храна на жадните за знания читатели, разказват или по-скоро „бъбрят“ за хиляди предмети на познанието и както изглежда, по-умните сред техните автори често се надсмиват на собственото си творение, поне Цигенхалс признава, че се е натъкнал на голям брой такива работи, които той, понеже иначе те биха били съвсем непонятни, е склонен да тълкува като изтънчена самоирония на авторите им. Напълно е възможно в тези статии, произвеждани по индустриален метод, да има много ирония и самоирония, за чието разбиране първо трябва да се намери ключ. Производителите на тези суетни занимавки отчасти принадлежали към редакциите на вестниците, отчасти били „свободни“ писатели, дори често ги наричат поети, но изглежда, че мнозина от тях са се числели към съсловието на учените, били са известни преподаватели във висши училища. Предпочитаното съдържание на такива статии били анекдотите из живота на прочути мъже и жени и тяхната кореспонденция, те можели да бъдат озаглавени „Фридрих Ницше и женската мода в 1870“ или „Любимите ястия на композитора Росини“, или „Ролята на стайните кученца в живота на куртизанките“ и тям подобни. Освен това хората обичали псевдоисторически наблюдения върху актуални теми за разговор на заможните, примерно „Мечтата за получаване на злато по изкуствен път през вековете“, или „Опитите за химико-физическо въздействие върху времето“ и стотици неща от този род. Когато четем приведените от Цигенхалс заглавия на подобни статийки, то недоумяваме, по-малко поради обстоятелството, че е имало хора, които са ги поглъщали като всекидневно четиво, и много повече от това, че автори с име, ранг и добра професионална подготовка са помагали, според характерния израз, „да се обслужва огромното потребление на незначителни занимателни писания“, между другото от израза проличава и тогавашното отношение на човека към машината. От време на време ставали много популярни, на това Цигенхалс посвещава цяла глава, интервютата с видни личности върху злободневни въпроси, при което например именити химици или пианисти виртуози се изказвали за политиката, известни артисти, танцьори, гимнастици, летци, а и поети — за изгодите или несгодите на ергенството, за вероятните причини на финансовите кризи и все от тоя род. Единственото, което се целяло, било да се свържат познати имена с нашумялата в момента тема, у Цигенхалс могат да се намерят доста поразителни примери, той привежда стотици. Както се каза, вероятно в цялото това усърдие се примесвал и голям дял ирония, може би дори демонична, отчаяна ирония, ние много трудно бихме могли да вникнем в нея; но от широките слоеве на населението, което, изглежда, четяло с удивителна любов всички тия гротескни неща, тогава без съмнение те били възприемани с наивна сериозност. Ако някоя прочута картина сменяла собственика си, скъпоценен ръкопис бил продаван на търг, изгарял вековен замък или потомък на стар благороднически род се замесвал в някакъв скандал, от много хиляди подлистници читателите узнавали не само факти, но още същия или през следните дни получавали купища анекдотичен, исторически, психологически, еротичен и друг материал върху ключовата за дадено време тема, за всяко събитие на деня се изливал поток от усърдни писания и поднасянето, подборът и обосновката на всички тези съобщения носят печата на бързо и безотговорно произвежданата стока за масово потребление. Освен това към литературните притурки спадали, така поне изглежда, и някои игри, към които подтиквала самата четяща публика и чрез които се ускорявало прехранването й с познавателен материал, това разкрива една обширна бележка на Цигенхалс върху чудатата тема „кръстословици“. Тогава хиляди и хиляди хора, които в огромната си част вършели тежка работа и водели труден живот, в свободното си време седели над квадрати и кръстове от букви, чиито празнини запълвали по известни правила. Ще се предпазим да не разглеждаме това само в светлината на смешното или налудничавото, ще се въздържим и от присмех. Хората с техните детски игри на ребуси и забавно четиво в никакъв случай не били безобидни деца или жадни за наслади феакейци, напротив, те стояли, обзети от страх, сред политически, стопански и морални кипежи и сътресения, водили многобройни ужасни войни, и междуособни, и техните малки познавателни игри не били просто мили безсмислени детинщини, а отговаряли на една дълбока потребност — да затворят очи и да избягат от неразрешените проблеми и страховитите предчувствия за гибел в един по възможност най-безобиден илюзорен свят. Те търпеливо се учели да карат автомобили, да овладяват трудни игри на карти и мечтателно се посвещавали на решаването на кръстословици, защото стояли почти беззащитни пред смъртта, страха, болката; религиите вече не им давали утеха, а духът — съвет. Те, които четели толкова много статии и слушали сказки, не си позволявали да жертват време и усилия, за да надвият страха, да се преборят с ужаса си пред смъртта, живуркали си, тръпнейки, и не вярвали в никакво утре.