Играта на стъклени перли

— Няма да го направя — промърморил той, пробил си път през кръга и се изгубил в множеството. Неколцина тихо се изсмели. Прамайката побледняла от гняв срещу страхливия негодник Маро и не по-малко срещу високомерния заклинател на дъжда. Тя махнала към един от старейшините, достопочтен тих мъж, който стоял опрян на брадвата си и сякаш се срамувал от цялата мъчителна сцена. Той излязъл напред, кимнал на жертвата кратко и приветливо, двамата се познавали от детинство, и сега заклинателят покорно затворил очи, стиснал ги здраво и леко наклонил глава. Старият го ударил с брадвата, Кнехт рухнал. Туру, новият заклинател на дъжда, не можел да произнесе ни дума, само с жестове се разпоредил за необходимото и скоро издигнали клада и положили мъртвия върху нея. Тържественият ритуал по запалването на огъня с двете свещени дървета бил първото жреческо действие на Туру.

Изповедникът

По времето, когато свети Иларион, макар и много стар, още не си бил отишъл от света, в град Газа живеел човек на име Йозеф Фамулус; до тридесетата си година, или дори по-дълго, той водил светски живот и изучавал езическите книги, после чрез една жена, която задирял, опознал божието учение и блаженствата на християнските добродетели, приел светото кръщение, отрекъл се от греховете си, доста години стоял при краката на презвитера на своя град и с горещо любопитство слушал особено толкова обичаните разкази за живота на благочестивите отшелници в пустинята, докато един ден, почти тридесет и шест годишен, сам тръгнал по пътя, изминат преди от свети Павел и Антоний и оттогава поеман от много благочестиви люде. Той предал остатъка от своя имот на старейшините, за да го разделят между бедните в общината, при градската порта се сбогувал с приятелите си, излязъл от града и закрачил към пустинята — от презрения свят към бедния живот на покаяник.

Много години слънцето го обгаряло и сушело, молейки се, той жулел колене по скали и пясък, в пост изчаквал залеза на слънцето, та да утоли глада си с няколко фурми; дяволите го мъчели с лъст, присмех и изкушения, съкрушавал ги с молитви, с покаяние, самоизтезавал се така, както намираме всичко това описано в житията на блажените отци. Безсънен, много нощи той гледал нагоре към звездите и звездите също му поднасяли съблазън и смутност, четял по съзвездията, по които някога учил да разгадава историята на боговете и символите на човешката природа, една наука, която презвитерите страшно ненавиждали и която още дълго го преследвала с виденията и идеите от езическо време.

Тогава в онази околност навред, където голият неплодороден пущинак се прорязвал от извор, имало педя зеленина, малък или голям оазис, живеели отшелници, някои съвсем сами, други в немногобройни братства, както са изобразени на една фреска в Кампо Санто в Пиза; те привиквали на бедност и проявявали любов към ближния, посветени в копнежното ars moriendi, едно изкуство на умирането, на умъртвеността за земното и собственото аз и на преминаването от смърт към живот, към него, Спасителя, към светлото и неувяхващото. Те бивали навестявани от ангели и дяволи, съчинявали химни, пропъждали бесове, давали изцеление и благослов, сякаш поели върху себе си възмездието за земните наслади, грубостта, плътските жажди на многото отминали и още многото идни столетия чрез една могъща вълна на душевно горене и самопожертвувателност, чрез превеса на екстатично отричане от света. Някои от тях навярно знаели старите езически способи за очищение, методи и упражнения от едно учение за одухотворяване, високо развито в Азия от векове, но за това не се говорело, всъщност тези методи и упражнения на йогите вече не се учели, стояли под възбраната, която християнството все повече и повече налагало на всичко езическо.