Играта на стъклени перли

С времето споменът и мечтата започнали да избледняват, толкова повече, че Даса бързо израснал като силен младеж и се отдавал с радостно усърдие на игрите и борбите с връстниците си. Но в душата му все пак се запазил отблясък и едно леко предчувствие, като че ли загубеното положение на принц и княз някога можело да бъде заменено от достойнството и мощта на йогизма.

Веднъж, тъй като били в близост с града, един от краварите донесъл новината, че там предстоял много голям празник. Старият княз Равана, напуснат от нявгашните си сили, изнемощял, определил деня, в който синът му Нала щял да стане негов наследник и да бъде обявен за княз. Даса пожелал да посети този празник, за да види града, за който от детството в душата му останала незаличена лека следа от спомени, да послуша музика, и той веднъж да види тържественото шествие и състезанията на благородните, оня непознат свят на градските хора и на великите, толкова често описван в сказания и приказки и за който — това също било сказание или приказка, или нещо още по-малко — знаел, че някога, в едно правреме, бил неговият собствен свят. На пастирите била дадена заповед за жертвоприношенията в празничния ден да занесат в двореца товар масло и Даса, за своя радост, се числял към тримата, определени от главния кравар да изпълнят поръката.

В навечерието на празника те отишли в двореца, за да предадат маслото, и брахманът Васудева ги приел, защото той ръководел жертвоприношенията, но не познал младежа. После с голямо желание тримата кравари взели участие в празника, много рано сутринта под ръководството на брахмана започнало принасянето на жертвите, хвърляли златисто блестящото масло в огъня и към небето лумвали високи пламъци, нагоре към безкрая мъждеел тежък маслен дим, благовонен за три пъти по десет божества. Тримата гледали празничното шествие на слоновете с позлатени сенници над главите на ездачите, гледали украсената с цветя княжеска колесница и младия раджа Нала и слушали мощното ехтене на тимпаните. Всичко било великолепно, блестящо и малко смешно или поне така изглеждало на младия Даса; той бил оглушен и очарован, зашеметен от шума, от колите и украсените коне и от цялото великолепие, и от това перчещо се разточителство, бил много очарован и от танцьорките, които танцували пред княжеската кола, тънки и гъвкави като стъбла на лотос, удивен от величието и красотата на града, но сред омаята и радостта пак наблюдавал всичко и с трезвия усет на кравар, който в душата си презира гражданите, не мислел за това, че всъщност той самият е първородният син, че тук, пред очите му, неговият природен брат Нала, за когото не бил запазил спомен, бива миропомазан, благословен и тържествено посрещнат, че в действителност той самият, Даса, би трябвало да се вози в украсената с цветя кола. Затова пък този млад Нала никак не му харесвал, виждал му се глупав и зъл в своята разглезеност и непоносимо суетен в надменното себеобожание, на драго сърце той би си направил шега с този играещ на княз младеж и би му дал урок, но нямал повод, и Даса бързо забравил всичко, което видял и чул и над което се смял и наслаждавал. Градските жени били хубави, с дръзки, предизвикателни погледи, движения и начин на говорене, тримата кравари чули някои думи, които още дълго звучали в ушите им. Наистина тези думи били извикани с една нотка на присмех, защото гражданите се отнасяли към краварите също така, както и краварите към гражданите. Едните презирали другите, но въпреки това на градските жени много се харесвали красивите, силни, хранени с мляко и сирене и почти през цялата година живеещи под открито небе пъргави младежи.