Играта на стъклени перли

Цял ден и цяла нощ Даса се лутал из горите на околността и при всеки краткотраен отдих болката на сърцето подтиквала уморения, той трябвало да се движи и тича, струвало му се, че щял да скита и бяга чак до края на света и до края на живота си, който загубил своята стойност и блясък. И въпреки това той не тичал към далечното и непознатото, а се държал все близо до нещастието си, обикалял около своята къща, мелницата, княжеската ловна шатра. Най-сетне отново се скрил в дърветата над шатрата, стоял там в скривалището от шума и дебнел, озлобен и пламнал като прегладнял хищник, докато настанал моментът, за който напрегнал и последните си сили, моментът, когато раджата излязъл от шатрата. Тогава Даса се спуснал леко надолу по клона, извадил прашката, заметнал и с един камък улучил в челото омразния, който паднал възнак и се прострял неподвижен. Никой, изглежда, не видял; бурята от доволство и утолена жажда за мъст, която заглушила сетивата на Даса, прорязал миг на застрашителна и странна дълбока тишина. И още преди да се вдигне шум около поваления и да загъмжи от слуги, Даса бил отново в гъсталака и изчезнал към граничещата с него, обрасла с бамбук долина.

Но още докато скочил от дървото и докато в шемета на делото замахнал с прашката и изпратил смърт, той се почувствал така, сякаш с това угасил и своя собствен живот, като че ли отприщил и последната си сила и сам се хвърлил, летейки заедно с убиващия камък в бездната на унищожението, примирен с гибелта, стига миг преди него да се свлече омразният враг. Но сега, тъй като на деянието откликнал необичайният миг на тишина, жажда за живот, за която още нищо не знаел, го извлякла от зейналата пропаст, първичен подтик завладял сетивата и крайниците му, наложил му да търси гора и бамбуков гъсталак, заповядал му да бяга и да се крие. Едва след като стигнал в едно убежище и смятал, че се е изплъзнал от първата опасност, съзнал какво се е случило с него. Когато се строполил, капнал от умора, едва поемащ дъх, когато в изнемогата се стопило опиянението от делото и открило простор за отрезвяване, Даса почувствал първо разочарование и леко отвращение, че се е измъкнал и останал жив. Но едва дишането му се успокоило и се уталожил шеметът от умората, това противно и вяло чувство отстъпило на упорство и воля за живот и отново в сърцето му се върнала дивата радост от извършеното.

Скоро в близост с него настанало оживление, започнало търсенето и преследването на убиеца, продължило цял ден, и той се изплъзнал само защото стоял безмълвен и неподвижен в прикритието си и защото никой, в страха от тигър, не искал да прекоси толкова дълбоко гъсталака. Даса поспал малко, отново лежал, после, дебнейки, пропълзял по-нататък, пак си починал и на третия ден от убийството бил оттатък веригата на хълмовете и неудържимо продължил пътя си към по-високата планина.

Бездомният живот го отвеждал тук и там, направил го по-твърд и по-равнодушен, а също по-умен и по-примирен, но нощем той все сънувал Правати и своето някогашно щастие или това, което само се наричало така, много пъти сънувал и своето преследване и бягство, ужасни, свиващи сърцето сънища като този, че бяга през гори, а зад него са преследвачите с барабани и ловджийски рогове; че върви през гори и блата, през трънаци и прогнили мостове и носи нещо, някакъв товар, нещо завито, скрито, неизвестно, за което само се знае, че е скъпо и че не бива при никакви обстоятелства да го изпусне от ръцете си, нещо безценно и застрашено, някакво съкровище, може би нещо откраднато, завито в кърпа, в парче цветен плат, с кафявочервеникави и сини шарки, каквито имало и по празничната рокля на Правати, че той, натоварен с този вързоп, плячка или съкровище, тича през опасности и мъчнотии, промъква се под ниско сведени клони и надвесени скали, превит, покрай змии, по шеметно тесни дървени мостчета над реки, гъмжащи от крокодили, и че най-накрая, гонен, съсипан, спира и когато се опитва да отвърже възлите, с които е стегнат вързопът, и ги развързва един подир друг, отгръща кърпата и съкровището, което изважда и държи с разтреперани ръце, е собствената му глава.