Играта на стъклени перли

Може би тук е мястото да приведем и един друг откъс от писмото на Кнехт, който се отнася за играта на стъклени перли, макар че съответното писмо е изпратено до магистъра по музика най-малкото една или две години по-късно.

„Мисля си — пише Кнехт на своя благодетел, — че човек може да бъде твърде добър, да, виртуозен играч на стъклени перли, навярно дори истински старателен Magister Ludi, без в действителност да прозира същинската тайна на играта и нейния най-дълбок смисъл. И би могло да се случи така, че тъкмо човек, който подозира и знае, ако стане специалист в играта или неин ръководител, да я застрашава повече от оня, който не прониква докрай в нея. Защото вътрешната страна — езотериката, — тайнството на играта като всички тайнства се стреми към единичното и всемирното, към глъбините, където властва само вечното дихание, удовлетворявайки себе си във вечно вдишване и издишване. Който би познал в душата си смисъла на играта докрай — всъщност вече би престанал да бъде играч, той би се откъснал, от многообразието и вече не би бил в състояние да изпита радост от търсенето, конструирането и комбинациите, защото ще преживява съвсем други удоволствия и радости. И тъй като смятам, че съм близо до смисъла на играта на стъклени перли, за мен и за другите ще бъде по-разумно да не я превръщам в своя специалност, а по-добре да се отдам на музиката.“

Магистърът по музика, обикновено много пестелив в писането на писма, явно обезпокоен от това изявление, откликва с една приятелски предупредителна вест. „Добре е, че сам ти не изискваш един майстор в играта да бъде «езотерик» в твоя смисъл, защото се надявам, че си го казал без ирония. Майсторът на играта или учителят, който преди всичко се и грижи за това, дали е достатъчно близо до вътрешния смисъл, би бил много лош учител. Аз например, откровено казано, през целия си живот никога не съм казвал на моите ученици нито дума за «смисъла» на музиката; ако има такъв, той няма нужда от мене. Напротив, винаги обаче съм отдавал голямо значение на това учениците ми добре и точно да броят осмините и шестнадесетините. И все едно дали ще бъдеш учител, учен или музикант, имай уважение към «смисъла», но не смятай, че той е нещо, което може да се изучи. С желанието да научат «смисъла» някога историко-философите опропастиха половината световна история, откриха път за «епохата на вестникарските литературни притурки» и са съвиновници за проливането на много кръв. И ако примерно трябваше да въведа ученици в Омир или гръцките трагици, нямаше да се опитвам да им внушавам поезията като проявление на божественото, а щях да се постарая те да проникнат в поезията чрез точно заучаване на нейните езикови и метрични средства. Грижа на учителя и учения е да изследва средствата и съхранява традициите, да опазва чистотата на методите, а не да предизвиква и ускорява онези вече неизразими преживявания, които са предопределени за избраните, които често биват сразени или жертви.“

В останалите писма на Кнехт от ония години, които бездруго не ще да са били много и, изглежда, отчасти са загубени, играта на стъклени перли и „езотеричното“ схващане не се споменават никъде; най-голямата и най-добре запазена част от тези писма са до Феромонте и в тях се засягат изключително проблеми на музиката и анализа на музикалните стилове.