Играта на стъклени перли

От известно време Кнехт бе забелязал, че със своя интерес към книгата за преосъществяванията се насочва към област, на която в института не отдават особено значение, стана по-предпазлив в старанието си да получи по-пълни сведения за приказния По-стар брат и откри също, че този отшелник, макар да се радваше на известно внимание и дори слава, беше повече чудат самотник, отколкото учен. Долови, че в случая трябва сам да си помогне и колкото бе възможно по-бързо приключи с една започната семинарна работа и се сбогува. Тръгна пеш към местността, в която тайнственият отшелник засадил някога бамбукова горичка, може би мъдрец или майстор, а може би и безумец. Вече бе узнал нещичко за него: преди двадесет и пет години този човек бил най-надеждният студент по синология, изглеждал роден и призван за тази специалност, превъзхождал най-добрите преподаватели, все едно дали те били китайци по рождение, или произхождали от западните страни, по техника на писането с четчица, по разгадаването на старите йероглифи, правел впечатление с усърдието, с което се опитвал и външно да прилича на китаец. Така той упорито не заговарял всички висшестоящи — от ръководителя на семинар до майсторите — с титлите им, както било предписано и както постъпвали всички студенти, а с обръщението „мой по-стари брате“, което в края на краищата останало завинаги като прозвище на него самия. Той посвещавал особени грижи на оракулската игра и на И Дзин, която упражнявал майсторски с помощта на традиционните стъбла от бял равнец. След старите коментари върху оракулската книга негово любимо четиво била книгата на Чжуан Дзъ. Явно още тогава се долавял, както и Кнехт разбрал, рационалистичният и по-скоро антимистичен строго конфуциански дух в китайския отдел на института, защото По-стария брат го напуснал един ден, а там на драго сърце щели да го задържат като преподавател, и тръгнал да пътешества, взел само четка, паничка за туш и две-три книги. Насочил се към южния край на страната и скоро стигнал, като ту тук, ту там гостувал на братя от ордена, търсил и намерил подходящо място за замислената постница, след упорити писмени молби и устни настоявания си извоювал от светските власти, както и от ордена правото да засади това място като отшелник и оттогава живеел тук в една килия, устроена точно по старокитайски, ту осмиван като чудак, ту почитан като един вид светец, живеел в мир със себе си и със света, прекарвал дните си в медитация и преписване на стари ръкописни свитъци, когато не бил зает с работа в своята бамбукова горичка, която защищавала от северния вятър малката, грижливо поддържана китайска градина.

Натам вървеше и Йозеф Кнехт, като често се спираше да почине, очарован от околността, която, след като бе изкачил планинските проходи, се разкри пред него от юг; сини и ухайни, огрени от слънцето тераси с лозя, кафяви зидове, по които пълзяха гущери, пищни кестенови лесове, една особена смесица от южен и високопланински пейзаж. Беше късен следобед, когато той стигна до бамбуковата горичка; навлезе в нея и с удивление видя китайски павилион сред причудлива градина; ромонеше извор, струята се стичаше по дървен улей, който отвеждаше водата в настлана с камъчета вада, оттам пълнеше зидан басейн, в чиито пукнатини бе избуяла зеленина, а в тихата бистра вода плуваха няколко златни рибки. Тихо и леко бамбуковите клони се люлееха на високите си тънки стебла, лехите бяха прорязани от каменни плочи, по които можеха да се прочетат надписи в класически стил. Един слабичък човек, облечен в сиво-жълт лен, с очила на сините с очакващ поглед очи, се вдигна от някаква цветна леха, край която бе клекнал, бавно се приближи до посетителя и невраждебно, но с непохватна плахост, каквато понякога проявяват живеещите в самота, насочи въпросителен поглед към Кнехт и чакаше какво ще каже той. Кнехт не без смущение изговори китайските думи, които си бе приготвил за поздрав.

— Младият ученик си позволява да се представи на По-стария брат.

— Прелюбезният гост е добре дошъл — каза По-стария брат, — един по-млад колега винаги е добре дошъл за кратък задушевен разговор на чаша чай, за него ще се намери и подслон, ако го желае.

Кнехт направи дълбок китайски поклон и благодари, бе въведен в къщичката и нагостен с чай; после му показаха градината, камъните с надписи, езерото, златните рибки, чиято възраст също му бе съобщена. До вечерта седяха под полюшващото се бамбуково дърво, разменяха си любезности, стихове от песни и мисли на класиците, съзерцаваха цветята и се наслаждаваха на червения залез, който догаряше зад планинската верига. После се върнаха в къщичката, По-стария брат донесе хляб и плодове, на мъничкото огнище изпече по една чудесна питчица за себе си и за госта и когато се нахраниха, студентът бе попитан за целта на посещението му на немски и също на немски той разказа как е дошъл дотук и каква е молбата му, а именно, да остане толкова дълго, колкото По-стария брат би позволил, и да бъде негов ученик.

— Ще говорим за това утре — каза отшелникът и предложи на госта одър.