Играта на стъклени перли

Естествено Кнехт би могъл да направи основа на своето изследване всяка една от десетките хиляди вече играни и от милионите възможни игри на стъклени перли, знае това, но тръгва от онази, случайната, създадената в един ученически курс по схема, комбинирана от него и другарите му. Това е играта, при която за пръв път той схваща смисъла на всички игри на стъклени перли и съзнава, че е призван за играч. През тези години една схема на играта, записана с обичайната за него стенография, го придружава постоянно. В обозначенията, ключовете и сигнатурите, в абревиатурите на езика на играта тук са вложени формули от астрономическата математика, принципът на формата на една стара соната, едно изказване на Конфуций и тъй нататък. Читателят, който навярно не познава играта, би могъл да си представи една такава схема, подобна на схемата на шахматна партия, само че значението на фигурите и възможностите за техните взаимоотношения и влияния едни върху други многократно да се умножат мислено и на всяка фигура, всяко положение и всеки ход да се припише едно по-реално, свързано именно чрез този ход, конфигурация и тъй нататък символично очертавано съдържание. Студентските си години Кнехт посвещава не само на задачите, обхванати в плана на играта, съдържанията, принципите, произведенията и системите, които изучава най-точно, но в процеса на това учение изминава пътя през различните култури, науки, езици, изкуства и столетия; не по-малко той се посвещава и На непознатата за неговите учители задача по тези обекти да изучи най-точно системата и възможностите за изразяване на цялото изкуство на играта на стъклени перли.

И за да споделим резултата предварително: той открива тук и там някаква празнина, нещо, което не го задоволява, но видимо, общо взето, нашата игра на стъклени перли издържа суровото изпитание, на което я е подложил, иначе накрая Кнехт не би се върнал към нея.

Ако създавахме културно-историческа студия, то някои места и сцени от студентството на Кнехт биха били достойни за описание. Той предпочита, доколкото е възможно, такива места, където има условия да работи сам или поне със съвсем малко хора, и запазва благодарната си привързаност към някои от тези места. Често пребивава в Монтпор, понякога като гост на майстора по музика, а понякога, вземайки участие в музикално-исторически семинар. Два пъти го намираме в Хирсланд, седалището на ръководството на ордена, като участник в „голямото упражнение“, дванадесетдневния пост и медитацията. С особена радост, дори с нежност по-късно той разказва на близките си за „бамбуковата горичка“, прелестна отшелническа колиба, която е сцена на неговото изследване на И Дзин. Тук той не само научава и преживява най-решаващото и намира, насочван от странно предчувствие или предводителство, неповторима среда и един необикновен човек, именно така наречения По-стар брат, създател и обитател на отшелнически кът в китайската бамбукова горичка. Изглежда ни уместно да опишем по-подробно този забележителен епизод от студентските му години.

Кнехт започна изучаването на китайски език и на китайските класици в прочутия Източноазиатски институт, от поколения включен в учебното селище по класическа филология, назовано „Свети Урбан“. Още там той напредна бързо в четене и писане, сприятели се с няколко от работещите в института китайци, научи наизуст известен брой от песните на Шъ Дзин, когато през втората година от престоя си тук почна все по-усилено да се интересува от И Дзин, книгата за преосъществяванията. По негово настояване китайците наистина му дадоха различни сведения, но без да го въведат в нея, в института нямаше учител за подобно нещо и когато Кнехт все отново излагаше молбата си да му предоставят учител за едно основно занимание с И Дзин, му разказаха за По-стария брат и неговата постница.