Играта на стъклени перли

Кнехт остана за месеци в бамбуковата горичка и овладя манипулациите със стъбълцата от бял равнец почти тъй съвършено, както ги владееше неговият учител. Всеки ден по един час той го упражняваше в броенето на пръчиците, въвеждаше го в граматиката и символиката на оракулския език и го караше да се упражнява в писането и заучаването на шестдесет и четирите знака, четеше му на глас от старите тълковници, понякога, в особено добри дни, му разказваше по една история от Чжуан Дзъ. А между другото, ученикът се научи да се грижи за градината, да мие четките, да стърже тушовете, научи се също да приготвя супа и чай, да събира съчки, да наблюдава времето и да борави с китайския календар. Неговите редки опити да вмъкне в пестеливите разговори с учителя играта на стъклени перли и музиката бяха съвсем безрезултатни, сякаш ги насочваше към някой, който тежко чува. Те или биваха отхвърляни със снизходителна усмивка, или пък им се отговаряше с някаква пословица, като: „Гъсти облаци, никакъв дъжд“ или „Благородният е без недостатъци“. Когато Кнехт поръча да му изпратят от Монтпор малък клавикорд и всеки ден свиреше по един час, не последва никакво възражение. Веднъж Кнехт призна на своя учител: желае да стигне дотам, че да е в състояние да вгради системата на И Дзин в играта на стъклени перли. По-стария брат отвърна със смях: — Е, добре, опитай — каза той, — ще видим. Човек може да засади в света малка хубава бамбукова градина, но дали на градинаря ще се удаде да вгради света в своята бамбукова горичка, ми изглежда съмнително.

Достатъчно за това. Ще споменем още, че няколко, години по-късно, когато Кнехт вече бе многоуважавана личност във Валдцел, покани По-стария брат да приеме преподаването по една специалност, на което той не отговори.

После Йозеф Кнехт смята месеците от живота си сред бамбуковата горичка не само за особено щастливо време, но често ги определя и като „начало на своето пробуждане“ и оттогава символът пробуждане все по-често се явява в изказванията му със сходно, но не напълно еднакво значение, както преди той влага различен смисъл и в думата призвание. Трябва да се предполага, че за него „пробуждане“ означава свързано с времето познаване на самия себе си и своето място в касталийския и човешкия ред изобщо, но ни се струва, че с времето ударението все повече и повече се измества върху самопознанието, в смисъл, че Кнехт от началото на „пробуждането“ постепенно се приближава до чувството за своето особено неповторимо място и предопределение, докато понятията и категориите, традиционните, общите и специалните на касталийската йерархия почват да му изглеждат все по-относителни.