Иконата

– Не е важно. Възможно ли е да е вярно? Откраднали ли са нещо?

– Не. Само са застреляли пазача, претърсили са къщата и са си заминали.

– Значи наистина са търсили някого. И не са го намерили. Леле каква история!

– Много внимавай какво ще пишеш – предупреди го инспекторът. – Няма никакви доказателства.

Но съмненията му взеха да стават все по-сериозни. Положението съвсем се усложни, когато един милиционер го повика да се обади по телефона. Търсеше го висш генерал от Президиума. Още с първите няколко изречения той започна да намеква за същото, за което говореше и репортерът.

***

На двайсет и трети декември медиите направо гръмнаха. Всеки вестник се бе съсредоточил върху онова, към което Монк го бе насочил. Прочитайки статиите на конкурентите си, журналистите веднага заплетоха нови истории, които свързваха четирите нападения.

Сутрешните новини по телевизията излъчиха общ репортаж за четирите опита за убийство, единият от които успешен. Журналистите подчертаваха, че в останалите три случая само невероятният късмет бе спасил набелязаните жертви.

Никой не вярваше на версията „грабеж“. Коментаторите непрекъснато изтъкваха, че няма никаква логика да се обира домът на пенсиониран генерал, нито пък апартаментът на един-единствен висш полицейски служител, при положение че в блока има още десетки лица. Още по-малко пък резиденцията на патриарха.

Грабежът бе възможен мотив при дома на богатия банкер Леонид Бернщайн, но оцелелите му телохранители до един твърдяха, че атаката носела всички белези на военна акция. Още повече, че нападателите са търсили конкретно работодателя им. Единствените възможни цели бяха отвличане или убийство. В другите два случая нямаше смисъл потърпевшите да бъдат отвличани, а при генерала изобщо не бе направен подобен опит.

Повечето коментатори обаче бяха на мнение, че нападенията са извършени от вездесъщата мафия, която отдавна имаше в сметката си стотици убийства и отвличания.

Двама от тях отиваха по-далеч в разсъжденията си, подчертавайки, че ако мафиотите имаха причина да мразят генерал Петровски, който организираше акциите срещу тях, или пък банкера Бернщайн, с когото някои от тях сигурно имаха сметки за уреждане, то кой можеше да има зъб на един стар генерал и три пъти герой от войната, или пък на патриарха на Москва и цяла Русия?

Журналистите за хиляден път изказваха възмущението си от астрономическия скок на престъпността в страната, а двама призоваваха служебният президент да предприеме сериозни мерки, за да предотврати окончателното разпадане на реда и законността в последните двайсет и четири дни преди съдбовните избори.

Монк започна втория си ден на анонимни телефонни обаждания късно сутринта, когато писачите, уморени от тичане предишния ден, тъкмо бяха започнали да прииждат в редакциите си.

Две навити на руло салфетки в бузите му променяха дикцията и гласа му достатъчно, че да не бъде разпознат като тайнствения информатор от вчера. На всеки от авторите на водещите статии в седемте сутрешни и вечерни всекидневника, които бяха разпространили новината за четирите опита за убийство, той разказа една и съща история. Започна с Памфилов от „Правда“ и Репин от „Известия“.

Не ме познавате и не мога да ви се представя. Това би ми струвало живота. Но като руснак към руснак ви моли да ми повярвате. Аз съм висш офицер от Черната гвардия. Но съм също и вярващ християнин. От месеци насам наблюдавам с тревога нарастващите антихристиянски и антицърковни настроения, които се разпространяват във вътрешните кръгове на Съюза на патриотичните сили, най-вече от Комаров и Гришин. Противно на онова, което говорят пред хората те мразят Църквата и демокрацията и възнамеряват да установят еднопартийна система в страната и да управляват като нацистите. Не мога да мълча повече. Трябва да го съобщя на някого. Полковник Гришин беше онзи, който нареди старият генерал да бъде убит, защото чичо Коля бе прозрял зад фасадата и не скри истината за Комаров. Банкерът също беше осъден на смърт, защото не се хвана на лъжите им. Може би не ви е известно, но той използва влиянието си, за да принуди частните телевизии да не излъчват пропагандните филми на Комаров. Патриархът пък се страхува от Съюза и смяташе да даде гласност на притесненията си. Що се отнася до генерала от МОБОП, той нанесе удар върху мафията на Долгоруки, откъдето идват парите на Съюза. Ако не ми вярвате, проверете онова, което ви казвам, но знайте, че четирите нападения са дело на Черната гвардия.

След тези думи Монк затваряше телефона. Седемте московски журналисти останаха като гръмнати. Когато се посъвзеха, всеки се втурна да проверява чутото.

Леонид Бернщайн беше извън страната, но от двете частни телевизионни станции веднага изтече информация, че промяната в програмната политика е била продиктувана от банковия консорциум, който ги финансираше.

Генерал Николаев беше мъртъв, но „Известия" отпечата извадки от последното му интервю под огромното заглавие: „Затова ли умря той?“