Иконата

С останалите четири хиляди души, командвани лично от него, той щеше да продължи на юг, покрай Олимпийския стадион, през околовръстното шосе към самия център на Москва, за да завземе най-големия трофей – самия Кремъл.

Макар „кремлъ“ да означава просто „крепост" и всеки древен руски град да притежава свой си форт, чиито стени бележат очертанията на някогашното населено място, московският Кремъл открай време бе символ на върховната власт в Русия и атрибут на тази власт. Кремъл трябваше да бъде негов до изгрев слънце. Трябваше да обезвреди охраната и да окупира радистанцията. Иначе нещата можеха да се обърнат срещу него.

Петте второстепенни цели възнамеряваше да възложи на четирите въоръжени сили, които смяташе, че ще успее да спечели на своя страна въпреки краткото време.

Тези цели бяха Кметството на улица „Тверская“, което разполагаше с радио– и телефонна централа, откъдето можеше да бъде повикана помощ; Вътрешното министерство на площад „Житни“, което можеше да установи връзка с вътрешните войски на МВР из цяла Русия, и казармите на ОМОН в съседство; комплексът от учреждения на Президенството и Министерския съвет на и около Стария площад; базата на ГРУ и военното летище „Ходинка“, което беше идеално за спускане на десантници; и Държавната дума.

През 1993-а, когато Борис Елцин бе обърнал дулата на танковете срещу руския парламент, за да накара разбунтувалите се депутати да излязат с вдигнати ръце, сградата бе претърпяла сериозни щети. В продължение на четири години Държавната дума бе заседавала в бившето държавно търговско предприятие Госплан на Манежния площад, но сега възстановителните работи бяха приключили и руският парламент се бе върнал в сградата на брега на реката в края на Нови Арбат.

В нощта срещу Нова година Кметството и министерствата на Стария площад щяха да бъдат пусти и празни. За да се окупират, щеше да е достатъчен само малко взрив, който да отвори вратите. Сражение можеше да избухне само около казармите на ОМОН или във военната база в Ходинка, ако отрядите за борба с организираната престъпност или пък малкото десантници и офицери от военното разузнаване, останали на старото летище, понечеха да отвърнат на удара.

Осмата и очевидна цел при всеки преврат бе Министерството на отбраната. В тази огромна каменна сграда на Арбатския площад също щеше да има само неколцина дежурни, но в нея се намираше комуникационен център, който можеше да осъществи незабавна връзка с всяко поделение на армията, флота и военновъздушните сили на Русия. За превземането на тази цел Гришин не отдели хора – за там имаше други планове.

Естествени съюзници за един крайно десен преврат в Русия не беше чак толкова трудно да се намерят. На първо място сред тях стоеше Федералната служба за сигурност, ФСС. Това бе наследникът на всемогъщото Второ главно управление на КГБ – огромния репресивен апарат на бившия Съветски съюз, който следеше всичко в страната да става така, както го иска Политбюро. След идването на омразния обществен ред, наречен демокрация, от някогашното могъщество на Второ главно управление не остана и следа.

Централата на ФСС се намираше в прочутата сграда на КГБ на площад „Дзержински“, сега преименуван на „Лубянка“, близо до печално известния затвор „Лубянка“, и все още се занимаваше с контра-шпионаж. Службата разполагаше с отдел за борба с организираната престъпност, но по ефективност той нямаше нищо общо със структурата на генерал Петровски и следователно не будеше желание за мъст у мафията на Долгоруки.

Дейността на федералната служба за сигурност се подпомагаше от две подразделения за бързо реагиране – група „Алфа“ и отряд „Вимпел“ – на руски „знаме“.

Навремето те бяха двете най-елитни специални подразделения в Русия, ползваха се с изключителен респект и понякога бяха сравнявани дори с британските сили със специално предназначение САС. Онова, което подрони огромния им авторитет, бе спорното им участие в преврата срещу Горбачов.

През 1991-ва министърът на отбраната Язов и председателят на КГБ Крючков бяха организирали преврат срещу Горбачов. Макар и неуспешен, той свали Горбачов от власт и проправи пътя на Елцин към президентството. В началото група „Алфа“ бе на страната на превратаджиите, но в разгара на събитията изведнъж смени посоката и позволи на Борис Елцин да излезе от Държавната дума, да се качи на танк и да стане герой в очите на света. Когато уплашеният Горбачов бе освободен от вилата си на Кримския полуостров и бе докаран със самолет в Москва, за да завари отколешния си враг Елцин на кормилото на властта, съмненията в лоялността на група „Алфа“ вече се усещаха във въздуха. Същото се отнасяше и за отряд „Вимпел".

През 1999-а и двете подразделения, въоръжени до зъби и готови за бой, все още бяха в немилост. Но за Гришин те имаха две съществени предимства. Личният им състав – като в