Иконата

– Същото. Когато свещеникът ми разказа какво са си говорили патриархът и секретарят му, докато им е сервирал, първата ми мисъл бе, че не може да е вярно Но колкото повече мисля, толкова по-възможно ми се вижда. Утрото на първи януари е идеално време. Кой не е пиян от предишната нощ? Има ли някъде будни войници? Кой може да реагира бързо и решително? На сутринта след Нова година повечето руснаци не могат дори да стоят на краката си – освен ако не са били държани цяла нощ в казармите без капка водка. Да, възможно е.

– Какво искаш да кажеш? Че с нас е свършено? Че всичко, което сме постигнали, е било напразно, че великият ми замисъл никога няма да се осъществи заради един паникьосан и амбициозен политик, един откачен свещеник и някакъв си издигнал се милиционер?

Гришин стана и се надвеси над бюрото.

– Нима заради това сме стигнали дотук? Не, господин президент. Ключът към успеха е да знаеш намеренията на врага. Ние ги знаем. И имаме само един изход. Да атакуваме първи.

– Да атакуваме? Кого?

– Превземете Москва, господин президент. Превземете Русия. След две седмици те така или иначе щяха да бъдат ваши. На Нова година враговете ни ще празнуват бъдещия си триумф. Войските им ще бъдат заключени в казармите в очакване на утрото. Мога да събера осемдесет хиляди души, с които да превземем Москва през нощта. Имате ли Москва, имате цяла Русия.

– Преврат?

– Случвало се е и преди, господин президент. Цялата руска и европейска история е пълна с умни и решителни мъже, които са се възползвали от момента, за да вземат властта. Мусолини превзе Рим, а оттам и цяла Италия. Гръцките полковници превзеха Атина и цяла Гърция. Без гражданска война. Само с бърз и внезапен преврат. Победителите не ги съдят. В първия ден на новата година Русия може да бъде ваша.

Комаров се замисли. Щеше да превземе телевизията и да излезе с обръщение към нацията. Щеше да каже, че е взел мерки, за да предотврати антинародна конспирация, целяща анулиране на изборите. Щяха да му повярват. Генералите щяха да бъдат арестувани полковниците, за да бъдат повишени, щяха да застанат на негова страна.

– Можеш ли да го направиш?

– Господин президент, всичко в тази корумпирана страна се продава. Затова родината се нуждае от Игор Комаров – за да сложи ред в този хаос. С пари мога да купя всичките войски, които са ми необходими. Само кажете и ще бъдете в Кремъл най-късно до обяд на първи януари.

Игор Комаров се подпря на двете си ръце и се загледа в кожената поставка на бюрото си. След няколко минути вдигна глава и срещна погледа на полковник Гришин.

– Направи го – каза.

Ако Гришин трябваше за четири дни да събере от нищото армия, с която да превземе Москва, той никога не би успял.

Но полковникът не започваше от нищо. Той знаеше от месеци насам, че веднага след победата на Игор Комаров на президентските избори ще влезе в ход неговата програма за прехвърлянето на цялата държавна власт в ръцете на Съюза на патриотичните сили.

С политическата страна на въпроса – формалната забрана на всички опозиционни партии – щеше да се заеме Игор Комаров. Задачата на Гришин щеше да бъде да обезоръжи и постави под контрол всички въоръжени сили на държавата.

Подготвяйки се за тази задача, той вече бе преценил кои можеха да бъдат негови естествени съюзници и кои – очевидни врагове. На първо място сред противниците му беше президентската гвардия – трийсет хиляди въоръжени мъже, шест хиляди от които бяха базирани в Москва и хиляда в самия Кремъл.

Командвани от генерал Сергей Корин, наследник на легендарния Александър Коржаков, прочул се по времето на Елцин, те бяха ръководени от офицери назначени лично от покойния президент Черкасов. Те щяха да застанат на страната на законната власт и щяха да се бият със зъби и нокти срещи превратаджиите.

След тях идваше Вътрешното министерство с неговата армия от сто и петдесет хиляди души. За радост на Гришин, по-голямата част от тази огромна войска бе разпръсната надлъж и нашир из Русия и във и около столицата имаше само пет хиляди души. Генералите от Президиума на МВР бързо щяха да разберат, че ще бъдат едни от първите в товарните вагони за Сибир, тъй като и те – като хората на президента – щяха да си дадат сметка, че в Нова Русия няма да има място за тях и за Черната гвардия на Гришин едновременно.

Следващите, които трябваше да бъдат арестувани и въдворени в лагерите – според изричната уговорка с мафията на Долгоруки – бяха служителите на двата отдела за борба с организираната престъпност – Федералния, ръководен от сградата на МВР на площад „Житни“ и Московския, командван от генерал Петровски от улица „Шаболовка“. Двата отдела и силите им за бързо реагиране, ОМОН и СОБР, едва ли се съмняваха, че единственото, на което можеха да се надяват в новата Русия на Гришин, са трудовите лагери или екзекуцията.