Иконата

Но в изобилието от държавни и частни армии, които съществуваха в разпадащата се Русия през 1999-а, Гришин знаеше, че има естествени съюзници и сподвижници, които можеше да купи. Ключът към победата бе армията да остане в неведение, объркана, разединена и в крайна сметка – неспособна да предприеме каквото и да било.

Непосредствените сили, с които разполагаше, бяха Черната гвардия, наброяваща вест хиляди души, и Младежката бойна лига, в която членуваха двайсет хиляди тинейджъри.

Първата бе елитна сила, която той лично бе създал през годините. Офицерският състав се състоеше изцяло от изпитани в боя бивши бойци от специалните части, десантници, морски пехотинци и войници от вътрешните войски, които бяха доказали в множество свирени учения и безпощадността си, и крайната си преданост към лидера.

И все пак някъде сред четирийсетте най-висши от тях имаше предател. Някой явно бе подшушнал на властите и на медиите, че четирите опита за убийство от двайсет и първи декември са дело на Черната гвардия. Предположението беше прекалено бързо, за да не е подсказано.

Гришин нямаше друг избор, освен да отдели и изолира тези четирийсет висши офицери и това бе направено на двайсет и осми декември. Разпитите и разкриването на предателя бяха оставени за по-късно. За да се запазят дисциплината и високият боен дух, по-нисшите офицери бяха повишени в чин, за да запълнят празнините, с обяснението, че командирите им са заминали на учение.

Разгърнал едромащабна карта на Московска област, Гришин подготви стратегията си за Новогодишната нощ. Основното му преимущество бе, че улиците щяха да бъдат почти празни.

В Русия Коледа не се празнува кой знае колко тържествено, но за Нова година празненствата наистина са страхотни. В следобеда на трийсет и първи декември практически е невъзможно да се работи: московчаните нарамват алкохолните си запаси и хукват към домовете или заведенията, където възнамеряват да прекарат нощта. Към три и половина следобед навън вече е почти тъмно и по скованите от студ улици могат да се срещнат само отделни граждани, забързали да докупят някое и друго шише водка.

Всички празнуват, включително и дежурните по разните служби и болнични заведения, които не могат да оставят работата си и да се приберат по домовете си. Те си носят ядене и пиене от къщи.

Гришин изчисли, че към шест часа вечерта улиците ще бъдат изцяло негови. По това време във всички държавни и правителствени учреждения няма да има жив човек с изключение на дежурните за през нощта, а към десет часа и малкото работещи няма да са в състояние да се защитят.

Първата му работа след като силите му влезеха в Москва, трябваше да бъде да затвори достъпа до града от всички посоки. Тази задача щеше да се поеме от Младежката бойна лига. Към Москва водеха петдесет и два главни и второстепенни пътя. За да ги блокира всичките, му трябваха сто и четири камиона, натоварени с циментов баласт.

Той раздели членовете на Младежката бойна лига на сто и четири групи, командвани от опитни бойци от Черната гвардия. Камионите щяха да бъдат взети под наем от транспортни фирми или отнети с оръжие сутринта на трийсет и първи декември. В определен час те щяха да бъдат откарани по двойки до съответните места и паркирани един срещу друг на пътя, така че да блокират движението.

На всеки главен път към Москва, там, където минава границата на Московска област, има пост на милицията – малка будка с неколцина отегчени до смърт постови и бронетранспортьор, паркиран отпред. На Нова година в бронетранспортьора нямаше да има хора, защото екипажът щеше да празнува заедно с другите в будката. На пътя, по който Гришин смяташе да влезе в Москва, постът щеше да бъде „отстранен“. Във всички останали случаи юнаците от Младежката бойна лига просто щяха да спрат камионите си при първата отбивка откъм града и щяха да оставят милиционерите да си се напият, както обикновено. После младите бойци – по двеста в група – щяха да застанат в засада от вътрешната страна на импровизираната барикада и да попречат на евентуалните подкрепления да влязат в Москва.

Целите на Гришин в града бяха седем – две основни пет второстепенни. Тъй като Черната му гвардия бе разквартирувана в пет бази извън Москва и само един малък контингент от войници обслужваше централата на Комаров, най-лесният начин да се влезе в града бе войските да се спуснат по пет лъча. Но такава мащабна операция можеше да се координира само с множество радиовръзки, а той държеше силите му да се придвижат при пълно мълчание. Затова предпочете да ги вкара през едно място.

Тъй като основната му база се намираше на североизток от Москва, той реши да придвижи всичките си шест хиляди души, напълно въоръжени и моторизирани, в тази база още на трийсети декември и да влезе в града по главната магистрала, която започва като Ярославско шосе и след околовръстния път става Проспект мира.

Една от двете му основни цели – телевизионният комплекс в Останки но, се намираше само на петстотин метра от тази магистрала и за него той възнамеряваше да отдели една трета от хората си.