Иконата

– Господи, моля те, нека се окаже лъжа. Иначе черно и голямо зло тегне над всички ни.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Нито един от служителите на посолството още не беше дошъл на работа, когато Джок Макдоналд се върна в кабинета си. Не бе мигнал нито за минута, но едва ли някой щеше да забележи. Като човек, който държи на външния си вид, той се бе измил и обръснал в банята на приземния етаж и бе облякъл чистата риза, която винаги държеше в бюрото си.

Заместникът му, Брус „Грейси“ Фийлдс бе събуден в апартамента си и помолен да се яви в посолството в девет часа. Подобен разговор бе проведен и с Хюго Грей, който този път бе прекарал нощта в собственото си легло. В осем часа Макдоналд нареди на служителите, които отговаряха за сигурността, да подготвят „балона“ за съвещание в девет и петнайсет.

– Работата е следната – каза Макдоналд на двамата си колеги малко след уречения час. – Вчера се сдобих с един документ. Няма нужда да ви осведомявам за съдържанието му. Само ще ви кажа, че ако е фалшификация, и тримата си губим времето. Но ако се окаже истински – а това още не е ясно, – работата е много сериозна. Хюго, разкажи на Грейси предисторията.

Грей предаде набързо онова, което знаеше от Силия Стоун.

– В един идеален свят – каза Макдоналд, употребявайки любимата си фраза, която неизменно предизвикваше усмивка у младите му колеги – бих искал да знам кой е старецът, как се е сдобил с такъв без съмнение строго секретен документ и защо е избрал именно тази кола и това място да го подхвърли. Познавал ли е Силия Стоун? Знаел ли е, че колата е дипломатическа? Ако да, защо се е спрял точно на нас? Междувременно има ли някой в посолството, който умее да рисува?

– Да рисува ли? – учуди се Фийлдс

– Да, картинки, портрети...

– Мисля, че съпругата на един от Консулството води курс по рисуване – отвърна Фийлдс. – Била е илюстратор на детски книжки в Лондон.

– Провери. Ако да, заведи я при Силия Стоун. Междувременно аз ще си поприказвам със Силия. И още нещо. Нашият човек може пак да се появи, да потърси контакт с нас, да се завърти покрай посолството. Ще наредя на ефрейтор Медоус и сержант Ренолдс да хвърлят по едно око на главния вход. Ако го забележат, ще докладват на вас. Опитайте се да го прикоткате вътре на чаша чай. И второ, той може да се пробва и другаде и да го арестуват. Ти нали имаше някакъв познат в полицията, Грейси?

Фийлдс кимна. Беше прекарал най-много време в Москва от тримата и освен дребните източници, които бе наследил, си бе разработил и свои.

- Инспектор Новиков. Работи в отдел „Убийства“ в Централната дирекция на „Петровка“. Върши работа от време на време.

– Поговори с него – каза Макдоналд. – Никакви документи, коли и прочие. Просто му кажи, че някакъв стар досадник преследва хората ни по улиците и настоява за лична среща с посланика. Не сме се впрегнали особено, но предпочитаме да ни остави на мира. Покажи му портрета, ако се сдобием с такъв, но не му го оставяй. Кога е следващата ви среща?

– Нямаме уговорка – отвърна Фийлдс. – Обаждам му се от телефонни кабини.

– Добре, виж дали може да ни е от помощ. Аз смятам да замина за Лондон за няколко дни. Ти дръж фронта тук, Грейси.

С пристигането си Силия Стоун бе спряна на входа и помолена да се яви при Макдоналд, и то не в кабинета му, а в конферентна зала А. Нареждането я озадачи, макар да не знаеше, че стаята е защитена от подслушване.

Макдоналд беше изключително любезен и разговаря с нея почти час. Записа си всяка подробност. Тя пък прие версията му, че старецът е досаждал и на други служители за среща с посланика. Би ли се съгласила да съдейства да се направи портрет. Естествено, каквото е необходимо.

Придружена от Хюго Грей, Силия прекара обедната си почивка с жената на заместник-консула, която под нейно ръководство нарисува черно-бял портрет на скитника. Трите железни зъба бяха оцветени със сребърен маркер. Когато работата бе завършена, Силия кимна и каза:

– Това е.

След обяд Джок Макдоналд нареди на ефрейтор Медоус да си вземе личното оръжие и да го придружи до летище „Шереметиево“. Не очакваше да го нападнат, но не се знаеше дали собствениците на документа в куфарчето му няма да решат да си приберат вересиите. За по-сигурно закопча дръжката на куфара за лявата си китка и метна един тънък летен шлифер отгоре да скрие верижката.

Когато ягуарът на посолството излезе от портала, цялата маскировка изобщо не се виждаше, разбира се. Макдоналд забеляза някаква черна чайка, паркирана отсреща на Софийски кей, но тя не тръгна да го следи. А чайката всъщност дебнеше за малка червена кола.

На летището ефрейтор Медоус го съпроводи до гишето, където дипломатическия паспорт спестяваше всякакви проверки, и след кратък престой в залата за излитане Макдоналд се качи на самолета на Британските авиолинии за „Хийтроу“. Щом машината сс отлепи от пистата, той въздъхна с облекчение и си поръча джин с тоник.

***

Вашингтон, Април 1985