Иконата

Монк извади късмет: шефът му беше в отпуска и вместо да предаде случая Туркин на други, Монк лично изпрати кодираната телеграма в Лангли с подробности около вербуването на руския офицер.

Отначало съобщението бе прието със скептицизъм. Майор от руското контраразузнаване, работещ в самото сърце на КГБ, бе доста тлъста плячка. До края на лятото в поредица от тайни срещи из Мадрид Монк щателно проучи руския си връстник.

Роден в Омск, Западен Сибир, през 1951-ва, Туркин, син на инженер от военната индустрия, не бе успял да влезе в университета на осемнайсет и бе постъпил в армията. Зачислили го към Гранични войски, от край време контролирани от КГБ. Там бил забелязан, изпратили го в Контраразузнавателния факултет на Висшата школа „Дзержински", където научил английски. Показал качества и заедно с още няколко души бил прехвърлен в престижния Институт „Андропов“, Центъра за подготовка на разузнавачи на КГБ.

Подобно на Монк на другия край на света, Туркин се оказал отличен ученик. Студентите без чужд език и опит в КГБ минавали дву– и тригодишен курс на обучение. Туркин изкарал и двата за една година. С отличната си диплома той бил назначен в отдел К на Първо главно управление – контраразузнавателното звено на външното разузнаване. Начело на отдела по онова време бил най-младият генерал от КГБ Олег Калугин.

През 1978-а, на двайсет и седем годишна възраст Туркин се оженил. Същата година му се родил и син, Юрий. През 1982-ра получил първото си назначение в чужбина: Найроби. Основната му задача била да се опита да проникне в щаба на ЦРУ в Кения и да вербува агенти. Мандатът му приключил преждевременно поради заболяването на сина му.

Туркин предаде първата "пратка" за ЦРУ през октомври. С оглед на сигурността, Монк лично занесе пакета в Лангли. Информацията се оказа безценна. Туркин разби почти всички операции на КГБ в Испания. За да предпазят източника си, американците започнаха да спускат сведенията на испанците парче по парче, като се стараеха всяко разобличаване на местните агенти на Москва да изглежда случайно или пък да се отдава на добрата работа на испанското контраразузнаване. При всеки инцидент до КГБ стигаха сведения (чрез Туркин), че съответният агент е допуснал глупава грешка и сам се е набутал в капана. Москва не заподозря нищо, но операциите ѝ в Испания бяха провалени.

За трите си години в Мадрид Туркин се издигна до заместник-резидент, което му осигуряваше практически неограничен достъп до всякаква информация. През 1987-а той се върна в Москва и след една година стана шеф на целия Отдел К в огромния апарат на КГБ в Източна Германия. Заемаше този пост чак до окончателното оттегляне на съветските войски от Германия след падането на Берлинската стена, краха на комунизма и обединяването на двете Германии през 1990-а. През цялото това време, въпреки че изпрати стотици сведения и секретни документи чрез тайници и обяви във вестниците, той настояваше да контактува само с един човек, неговия приятел отвъд Завесата Джейсън Монк. Изискването му противоречеше на общоприетата практика – за шест години работа повечето шпиони на няколко пъти сменят свръзките си, – но Туркин държеше на него и онези в Лангли просто трябваше да се примирят.

***

С пристигането си в Лангли през есента на 1984-а Монк бе повикан в кабинета на Кери Джордан.

– Видях пратката – каза новият заместник-директор. – Добра е. Имахме опасения, че играе двойна игра, но агентите, които разкри в Испания, са наистина първа класа. Твоят човек е чист. Поздравявам те.

Монк кимна c благодарност.

– Само едно нещо ме притеснява – каза Джордан. – Не забравяй, че не съм вчерашен в тая игра. Докладът ти вербуването звучи правдоподобно, но има и друго, нали? Защо всъщност ти се предложи така направо?

Монк разказа на шефа си онова, което беше спестил в доклада: болестта на сина в Найроби и лекарството от „Уолтър Рийд“.

– Заслужаваш да ти откъсна главата – каза накрая Джордан.

После стана от бюрото си и отиде до прозореца. Гората по поречието на Потомак искреше златиста и червена, листата всеки момент щяха да започнат да капят.

– Господи! – възкликна той след малко. – Не познавам човек в ЦРУ, който не би поискал нещо срещу тия лекарства. Можеше никога да не го срещнеш повече. Това в Мадрид си е чиста случайност. Знаеш ли какво е казвал Наполеон за генералите?

– Не, сър.

– „Не ми пука дали са добри, стига да са късметлии.“ Ти си особняк, но определено имаш късмет. Нали знаеш, че трябва да прехвърлим твоя човек към отдел СИ?

На върха на ЦРУ стоеше Директорът. Под него бяха двете главни управления – "Разузнаване“ и „Операции". Първото ръководено от заместник-директора (разузнаване), имаше за задача да преработва и анализира огромното количество сурова информация, която постъпваше в ЦРУ, и да я оформя в разузнавателни сводки, които се изпращаха в Белия дом, Съвета за национална сигурност, Държавния департамент, Пентагона и на други места.