Иконата

Непосредствено след 1990-а в подземния свят на Русия вилнееха множество банди, които водеха безпощадни гангстерски войни помежду си и оставяха своя дан трупове по улиците. През 1995-а започна процес на преразпределение на силите и до 1999-а цяла Русия, от западната граница до Урал, бе разделена между четири големи престъпни групировки, най-влиятелната от които бе тази на Долгоруки със седалище в Москва. Ако сведенията в документа бяха верни, именно тя финансираше Съюза на патриотичните сили, за да си подсигури след време елиминирането на останалите групировки и да вземе цялата власт в свои ръце.

Беше пет сутринта, когато след петото препрочитане Джок Макдоналд най-после затвори Черния манифест. Облегна се на стола си и впери поглед в тавана. Отдавна беше отказал цигарите, но в този момент повече от всичко му се искаше да запали.

Накрая стана, заключи документа в сейфа и излезе от посолството. На улицата обгърнат от здрача на ранното утро, той се загледа отвъд реката към стените на Кремъл, под чиято сянка четирийсет и осем часа по-рано един старец в протрит шинел бе чакал, вперил поглед в посолството.

Шпионите обикновено не изглеждат вярващи, но външният вид и професията понякога лъжат. В сърцето на Шотландия по стара традиция благородниците са ревностни католици. Не други, а именно шотландските графове и барони се вдигат през 1745-а с хората си под знамената на принца католик Чарлс Едуард Стюарт за да бъдат сразени година по-късно край Кълодън[9] от хановерианеца[10] протестант Уилям Огъстъс, херцог на Къмбърланд и син на Джордж II.

Шефът на британската резидентура в Москва бе наследник на тази традиция. Баща му принадлежеше към рода на Макдоналд Фасифернски, но майка му бе издънка на фамилията на Фрейзър Лъватски и го беше възпитала в своята вяра. Той тръгна по поречието до следващия, Болшой мост, прекоси го, мина покрай храма "Василий Блажени“ и продължи към Новия площад. Градът вече се събуждаше. Пред кухните за бедни вече се оформяха първите опашки. Една от тях се виеше току до сградата на бившия Централен комитет на КПСС.

Много чужди благотворителни организации отпускаха помощи за Русия, на по-официално равнище ООН също даваше своя дан, щедри дарения идваха и от Запада, както навремето за румънските сиропиталища и босненските бежанци. Но мисията бе непосилна: от провинцията непрекъснато прииждаха нови и нови клетници. Милицията непрекъснато ги товареше обратно на влаковете, но те отново идваха – същите или други като тях.

Стояха в утринния сумрак, стари и млади, дрипави и занемарени, жени с пеленачета на ръце, руски селяни, непроменени от времето на Потьомкин, все така бездушни и търпеливи като овце. В края на юли времето бе достатъчно топло, за да оцелеят всички. Но когато дойдеше зимата, безпощадната и мразовита руска зима... Миналата година много бяха измрели. Какво ли ги чакаше през тази... Джок Макдоналд поклати мислено глава и продължи нататък.

Пътят му минаваше покрай площад "Любянка", бившия .Дзержински“. Тук десетилетия наред бе стоял паметникът на Железния Феликс, основателя на лениновата машина на терора, ЧК. В дъното на площада се издига огромна сиво-жълта сграда, известна просто като Москва-център: главната квартира на КГБ. Зад нея се намира небезизвестният затвор „Лубянка" , свидетел на безброй изтръгнати признания и зверски екзекуции. От него тръгват две улици, „Голяма Лубянка“ и „Малка Лубянка“. Джок Макдоналд избра втората. Нагоре по нея се намираше църквата „Свети Луис“, където членове на дипломатическия корпус и малцината руснаци, изповядващи католицизма, идваха да се помолят.

На двеста метра оттам, зад сградата на КГБ неколцина бездомници спяха под широкия портал на многоетажния магазин за играчки „Детски свят“.

Двама мъжаги с джинси и черни кожени якета спряха пред портала и започнаха да побутват спящите. Един от тях се бе сгушил в стар армейски шинел, на чиито ревер проблясваха шепа потъмнели от мръсотията медали. Мъжете се спогледаха и сграбчиха сънения клетник за раменете .

– Ти ли си Зайцев? – просъска единиият.

Старецът кимна. Другият извади портативен телефон от вътрешния си джоб и се обади на някого. След по-малко от пет минути един Москвич зави зад ъгъла и спря пред магазина. Мъжагите хванаха бездомника под мишниците, метнаха го на задната седалка и седнаха от двете му страни. Преди да влезе в колата, старецът понечи да каже нещо и в устата му лъснаха металните зъби.

Москвичът профуча през площада, зави покрай сградата, която на времето, преди да бъде превърната в зандан, бе приютявала Всерусийската застрахователна компания, и запраши нагоре по „Малка Лубянка“, където умислено крачеше един британски дипломат.

Макдонадд похлопа на вратата на църквата, вдигна сънения свещеник да му отвори, влезе, прекоси разстоянието до олтара и коленичи под статуята на разпнатия Христос. После вдигна очи нагоре и започна да се моли.

Молитвите на един мъж са нещо твърде лично, но онова, което прошепна дипломатът под погледа на Божия син, бе: