Иконата

Когато прекрачила прага на дневната, от тъмнината изскочили две фигури и се нахвърлили отгоре ѝ. Едната замахнала и я ударила с нещо по главата. Тя се строполила на пода и дочула или по-скоро усетила двама мъже да я прескачат и да се изнизват през входната врата. После загубила съзнание. Когато отново дошла на себе си – неясно след колко време, – допълзяла до телефона, обадила се на някаква съседка и отново припаднала. Събудила се в болницата. Друго не помнела.

След като я изслуша, Макдоналд отиде в апартамента ѝ. Посланикът вече беше подал оплакване до Външно министерство, откъдето пък веднага бяха прехвърлили топката на Вътрешното. Оттам наредили на московската прокуратура да прати най-добрия си следовател и обещали пълен доклад колкото е възможно по-скоро. В Москва това означава: трай, коньо, за зелена трева.

В съобщението до Лондон имаше една-единствена грешка. Силия Стоун не беше ударена с крак на стол, а с малка порцеланова статуетка, която се бе пръснала при удара. Ако беше метална, тя щеше да е мъртва.

В апартамента Макдоналд завари екип руски следователи, които с готовност отговориха на въпросите му. Според двамата милиционери на входа, в двора не била влизала руска кола, така че нападателите най-вероятно били дошли пеша. Милиционерите не били забелязали и външни лица, но Макдоналд си помисли, че дори да бяха видели някого, те едва ли щяха да си признаят.

По вратата нямало следи от взлом, следователно крадците били влезли с шперц или пък са имали ключ, което е твърде малко вероятно. Сигурно били търсели чужда валута в тия трудни времена. Следователите ужасно съжалявали, но... Макдоналд кимна с разбиране.

Вътрешно бе почти убеден, че нападателите са били главорези от Черната гвардия или местни мафиоти наети специално за случая. Или пък бивши кагебисти каквито имаше в изобилие. Московските крадци рядко посягаха на дипломатически жилища: беше рисковано. Колите по улиците бяха лесна плячка, но не и строго охраняваните апартаменти. Освен това тук бяха пипали професионалисти. Бяха преровили навсякъде, но нищо не беше откраднато. Дори дребните бижута в спалнята си стояха. Явно бяха търсели нещо опредено. Макдоналд се съмняваше за най-лошото.

В посолството му хрумна, че може да се възползва ситуацията. Позвъни в прокуратурата и помоли следователя, натоварен със случая, да му се обади, когато му е удобно. Инспектор Чернов дойде в посолството в три следобед.

– Мисля, че бих могъл да ви помогна – каза Макдоналд.

Чернов учудено вдигна вежди.

– Ще ви бъда задължен – отвърна.

– Младата госпожица Стоун се чувстваше доста по-добре тази сутрин...

– Радвам се.

– .., и успя да ми даде съвсем сносно описание на един от нападателите. Видяла го е на светлината от антрето миг преди да я ударят.

– В първоначалните си показания твърдеше, че никого не е видяла – възрази Чернов.

– В подобни случаи паметта понякога се възвръща. Вие сте говорили с нея вчера следобед, нали, инспекторе?

– Да, в четири. Беше в съзнание.

– Но все още замаяна, предполагам. Тази сутрин мислите ѝ бяха много по-ясни. Та да продължа: съпругата на един наш колега си пада малко художник. Помолихме я за съдействие и с помощта на госпожица Стоун тя успя да нарисува портрет на нападателя.

Той се протегна през бюрото и подаде графиката на инспектора. Лицето на Чернов грейна.

– Това много ще ни помогне! – възкликна той. – Веднага ще го разпространя сред колегите в отдел "Кражби". Човек на такава възраст сигурно има досие.

Той стана да си върви. Макдоналд също се изправи.

– Радвам се, че успях да ви бъда от помощ – каза му.

После се здрависаха и следователят си тръгна.

По време на обедната почивка Силия Стоун и художничката бяха осведомени за новия развой на събитията. И двете останаха озадачени, но се съгласиха да потвърдят версията, ако на инспектор Чернов му хрумне да ги разпитва. Всъщност до това така и не се стигна.

И следователите от отдел „Кражби" не разпознаха заподозрения по улиците на Москва, но все пак окачиха портрета на таблото за издирвани лица.

***

Москва, Юли 1985

Непосредствено след неочакваната реколта, предоставена от Олдрич Еймс, КГБ направи нещо твърде необичайно.

Основно правило в Голямата игра е едно разузнаване, сдобило се с безценна „придобивка“ дълбоко в сърцето на врага, да я пази като зеницата на очите си. Затова, когато с помощта на тази „придобивка“ се разкрият предатели, обичайната практика е те да се залавят внимателно, един по един и с различна, максимално достоверна версия за всеки отделен случай.

Едва когато „къртицата“ е на сигурно място от другата страна на барикадата, разузнаването може да си позволи да залови всички разкрити предатели наведнъж. Противното би било равносилно на това да се пусне обява на цяла страница в „Ню Йорк Таймс“ с текста: „Ало, бунаци! Току-що си завъдихме тлъста къртица насред вашия двор и да видите само какво ни донесе!"