Иконата

– Моят човек твърди, че старецът е бил пребит. Негов приятел от гишето за лица с неустановена самоличност видял портрета и го разпознал. Според доклада от аутопсията тялото е престояло в гората няколко дни, преди да го намерят.

– А това е станало кога?

Фийлдс погледна бележките си от срещата във „Въртележката“.

– На двайсет и четвърти юли.

– Значи е бил убит на.., седемнайсети или осемнайсети. В деня, в който е подхвърлил папката в колата на Силия Стоун. В деня, в който заминах за Лондон. Тия приятелчета не си губят времето.

– Кои по-точно?

– Хващам се на бас, че е работа на главорезите на оня изверг Гришин.

– Шефа на личната охрана на Комаров?

– И така може да се каже – отвърна Макдоналд. –Виждал ли си досието му?

– Не.

– Прегледай го някой ден. Бивш спец по разпитите от Второ главно. Отвратителен тип.

– Ако са го пребили за наказание, кой ли ще да е бил той? – попита Фийлдс.

Макдоналд се загледа към стените на Кремъл отвъд реката.

– Най-вероятно самият крадец.

– Интересно как се е добрал до такъв документ?

– Мога само да предположа, че е бил някакъв нисш служител или нещо такова. Във всеки случай, извадил е лош късмет. Мисля, че твоят приятел ще трябва да си разаботи тлъста премия.

***

Буенос Айрес, Юни 1987

Един млад служител на резидентурата на ЦРУ в Аржентина пръв надуши, че Валерий Юриевич Круглов от Съветското посолство може да се окаже уязвим. Американският резидент се консултира с Лангли.

В Латиноамериканския отдел вече имаха досие за руснака, датиращо от средата на седемдесетте, когато Круглов работеше в посолството в Мексико сити. Беше им известно, че той е руски експерт по Латинска Америка, с три мандата зад гърба си и двайсетгодишна кариера в съветското Външно министерство. Понеже правеше впечатление на общителен и отворен човек, в досието му имаше дори биографични данни.

Роден през 1944-а, Валерий Круглов беше син на дипломат, също експерт по Латинска Америка. Под влияние на баща си младежът бе постъпил в престижния Институт по международни отношения, МГИМО, където бе научил испански и английски. Беше завършил през 1966-а. Преди да стане първи секретар на посолството в Буенос Айрес, беше изкарал два мандата в Южна Америка: в Колумбия – като млад и десет години по-късно – в Мексико.

От ЦРУ бяха убедени, че не е сътрудник на КГБ. Досието му го описваше като напредничав, вероятно прозападно настроен, различен от обичайния праволинеен "хомо съветикус". Онова, което привлече вниманието на ЦРУ през лятото на 1987-а, бе един разговор на Круглов с аржентински държавен служител, в който руснакът споделяше, че скоро ще се прибере окончателно в Москва и това сериозно ще се отрази върху начина му на живот.

Понеже ставаше, въпрос за руски гражданин, отдел СИ също бе запознат със случая и Хари Гонт предложи с Круглов да се заеме някой, когото той не познава.

Най-подходящ му се стори Джейсън Монк, тъй като говореше и руски и испански. Джордан се съгласи.

Задачата беше съвсем проста. На Круглов му оставаше само още един месец, тоест нещата стояха като в известния хит на Елвис Пресли – сега или никога.

Пет голини след края на Фолкландската война демокрацията в Аржентина бе възстановена и в Буенос Айрес, гостоприемен и отворен град, не беше проблем за един американски „бизнесмен“, кавалерстващ на дама от Американското посолство да се запознае с Круглов на някой прием. Монк се постара да му стане симпатичен и го покани на вечеря.

Руснакът, на когото като първи секретар посланикът и КГБ бяха дали значителна свобода, прие с охота предложението да вечеря с човек извън дипломатическия корпус. По време на вечерята Монк, преразказвайки историята на бившата си учителка по френски, госпожа Брейди, обясни, че майка му е била преводачка в Червената армия, която след падането на Берлин се влюбила в млад американски офицер. Противно на правилата, двамата избягали, за да се оженят на Запад. Така Монк от малък се научил да говори еднакво добре и руски, и английски.

Оттам нататък разговорът продължи на руски. За Круглов това беше добре дошло. Испанският му беше перфектен, но с английския се затрудняваше.

Към края на втората седмица истинският проблем на руснака излезе на бял свят. Четирийсет и три годишен, разведен, с две непълнолетни деца, той продължаваше да живее в жилището на родителите си. За да си купи апартамент в Москва, му трябваха двайсетина хиляди долара. Като богат играч на поло, дошъл в Аржентина да огледа няколко понита, Монк с готовност предложи на новия си приятел да му услужи с парите.

Резидентът на ЦРУ намекна предаването на сумата се заснеме, но Монк възрази.

– Няма да стане с изнудване. Или ще дойде по собствена воля, или въобще няма да се съгласи да ни сътрудничи.

Въпреки че Монк му беше подчинен, резидентът реши да го остави да си играе играта, както сметне за най-добре. Тактиката на Монк бе да се направи на радетел за мир на планетата. Изтъкна колко популярен е Михаил Горбачов в Съединените щати и Круглов, комуто това вече бе известно, не скри задоволството си. Самият той изцяло подкрепяше Горбачов.