Иконата

Фийлдс „подработи“ младия милиционер и след време му намекна, че малка месечна добавка във валута би улеснила живота на човек с твърда заплата в години на инфлация. Така инспектор Новиков стана информатор, наистина незначителен, но полезен от време на време.

През тази седмица инспекторът от отдел „Убийства“ щеше да оправдае всички усилия.

– Имаме един труп – каза той на Фийлдс, когато двамата се настаниха в сумрака на „Въртележката“ с халба студена бира в ръка. – Сигурен съм, че това е човекът от рисунката, която ми даде. Възрастен, железни зъби и така нататък.

Новиков разказа онова, което бе научил от колегата си Волски.

– Близо три седмици. Доста време при тая горещина. Сигурно изглежда ужасно – каза Фийлдс. – Има ли вероятност да не е той?

– Стоял е в гората само седмица. Оттогава е в моргата. Би следвало да е разпознаваем.

– Ще ми трябва снимка. Борис. Можеш ли да ми я осигуриш?

– Не знам. Всичките са при Волски. Ти познаваш ли един следовател Чернов?

– Да, идва в посолството. И на него дадохме копие от портрета.

– Знам – отвърна Новиков. – Разлепил го е навсякъде. Както и да е, сто на сто ще дойде пак. Волски трябва вече да му е казал. Той ще има снимка на трупа.

– За себе си, но не и за нас.

– Не знам. Може да се окаже трудно.

– Ти опитай, Борис, направи всичко възможно. Нали си в „Убийства“? Кажи, че искаш да я покажеш на информаторите си. Измисли някакво оправдание. Вече става дума за убийство. Нали това ти с работата? Да го разследваш.

– По принцип, да – въздъхна Новиков и си помисли дали англичанинът е наясно, че едва три процента от мафиотските убийства се разкриват.

– Ние ще ти се отплатим – каза Фийлдс. – Не се стискаме, щом става въпрос за сигурността на служителите ни.

– Добре – отвърна Новиков. – Ще се опитам да измъкна някоя снимка.

Задачата се оказа съвсем проста. Досието на неизвестния мъртвец само дойде в отдел „Убийства“ и два дни по-късно Новиков измъкна една от снимките, заснети в гората край магистралата за Минск.

***

Лангли, Ноември 1986

Кери Джордан беше в отлично настроение. В края на 1986-а подобни моменти бяха рядкост, защото скандалът Иран-контри вече бушуваше из Вашингтон, а Джордан знаеше, може би по-добре от всеки друг, колко дълбоко е замесено ЦРУ в него.

Но в случая директорът Уилям Кейси току-що го беше повикал в кабинета си, за да му изкаже искрена похвала. Причината за тази необичайна сърдечност от страна на началника му бе, че новините, които Джейсън Монк бе донесъл от Ялта, бяха стигнали до най-високо място.

В началото на осемдесетте, когато президент на ССCP бе Юрий Андропов, бившият шеф на КГБ лично беше предприел серия крайно агресивни действия срещу Запада. Умиращият Андропов бе направил последния си отчаян опит да пречупи твърдостта на НАТО чрез заплахи.

В основата на замисъла бе разполагането на 350 нови ракети със среден обхват в източноевропейските сателити на Съветския съюз. С по три независимо насочени ядрени бойни глави във всяка от тях, ракетите СС-20 държаха под прицел всеки град или село на Европа, от северна Норвегия та чак до Сицилия.

По онова време в Белия дом беше Роналд Рейгън, а на Даунинг стрийт – Маргарет Тачър. Двамата западни ръководители отказаха да се подчиняват на заплахи и решиха на всяка ракета, насочена на Запад, да се отговаря с друга, в обратна посока.

„Пършинг II“ и „Круз“ бяха разположени из Великобритания и Западна Европа въпреки бурните и непрестанни демонстрации на европейската левица. Рейгън и Тачър останаха непоклатими.

Американската програма „Междузвездни войни“ предизвика СССР да разработи своя система за противоракетна отбрана. Андропов почина, Черненко мина и замина, на власт дойде Горбачов, но войната на твърдост и промишлена мощ не спираше.

През март 1985-а Михаил Горбачов стана генерален секретар на КПСС. Той, също като предшествениците си, беше убеден комунист, но за разлика от тях беше прагматик и отказваше да приеме лъжите, с които те бяха залъгвани. Държеше да знае истината за съветската промишленост и икономика. А тя беше мрачна.

Това обаче не му попречи да вярва, че изнемощялата кранта на комунистическата икономика с малко "козметика" може да се превърне в мускулест жребец. Оттам дойде и перестройката.

През лятото на 1986-а в коридорите на Кремъл и руското Министерство на отбраната започна да става ясно, че тая няма да я бъде. Военнопромишленият комплекс и програмата за въоръжаване поглъщаха шейсет процента от брутния вътрешен продукт на страната – сума, която ставаше все по-непосилна. Народът повече не можеше да издържа на лишенията.

През същото това лято бе направен задълбочен анализ, за да се установи колко още Съветският съюз може да поддържа това темпо. Резултатите се оказаха плачевни. В индустриално отношение капиталистическият Запад изпреварваше съветския гигант по всички точки. Именно тези сведения, заснети на микрофилм, Соломин бе предал на Монк на пейката в Ялта.