Иконата

– И ние не разбираме, скъпи ми Рик, но ги няма.

В края на срещата Еймс получи огромна сума пари и списък със задачи. За трите си години в Рим той предаде на КГБ всичко, което можа: купища секретни и свръхсекретни документи и още четирима агенти. И четиримата обаче бяха от други държави на Източния блок. Неизпълнена остана само задача номер едно. А тя беше проста и ясна: щом се върнеш във Вашингтон, а по възможност и преди това, установи кои са хората на Монк в СССР.

***

Докато инспекторите Новиков и Волски се наслаждаваха на ползотворния си обяд в стола на милицията, Държавната дума заседаваше.

Не беше лесно да се свика руският парламент по време на лятната му ваканция. Територията на страната беше толкова огромна, че някои депутати трябваше да пропътуват хиляди километри, за да присъстват на заседанието. Дебатите обаче бяха от изключително значение, защото предстоеше да се обсъжда промяна в основния закон.

След неочакваната смърт на президента Черкасов, съгласно член 59 на Конституцията постът се поемаше временно от министър-председателя до провеждането на избори, които трябваше да бъдат насрочени за след три месеца.

Премиерът Иван Марков пое функциите на президент, но след като се консултира с редица експерти, стигна до извода, че провеждането на редовните президентски избори,

насрочени за юни 2000-а, с цели девет месеца по-рано, би довело до сериозни сътресения с непредвидими последици.

Затова свика парламента и подложи на гласуване еднократна поправка в Конституцията, с която временните му пълномощия да бъдат удължени с още три месеца и изборите, насрочени за юни 2000-а, да се проведат през януари.

Името „Дума“ произлиза от глагола „думатъ“, който означава мисля, разсъждавам, а оттам и „място, където се мисли“. Много от наблюдателите обаче бяха на мнението, че руската Дума е по-скоро мегдан за размяна на крясъци и обиди, отколкото място за зрели разсъждения. В този горещ летен ден мнението се потвърди напълно.

Дебатите продължиха до вечерта. На моменти страстите така се разпалваха, че председателят не спираше да удря по звънеца и да крещи за ред. По едно време дори заплаши да разпусне целия парламент до второ нареждане.

Двама депутати се нахвърлиха с ругатни един срещу друг, та се наложи квесторите да ги извеждат едва ли не с бой от залата пред смаяните погледи на телевизионните оператори. Изхвърлени на тротоара пред сградата, двамата дадоха импровизирана пресконференция, която премина в юмручен двубой, прекъснат най-накрая от милицията.

Когато климатикът в залата окончателно издъхна от нагорещената атмосфера и потните депутати на третата по население демокрация в света започнаха да крещят и да се псуват, положението съвсем излезе от контрол.

Фашисткият Съюз на патриотичните сили, по нареждане на Игор Комаров, настояваше президентските избори да бъдат насрочени за октомври, три месеца след смъртта на Черкасов, както повеляваше член 59 от Конституцията. Тактиката им беше очевидна. Съюзът имаше такава преднина в социологическите проучвания, че само щеше да ускори идването си на власт с девет месеца.

Обновените комунисти от Социалистическия съюз и реформистите от Демократичния алианс за първи път бяха на едно мнение. И двете партии сериозно изоставаха в анкетите и имаха нужда от време да възстановят позициите си. С други думи, не бяха готови за избори.

Дебатите или по-скоро караницата продължи до мръкнало. Накрая изтощеният и пресипнал председател най-после обяви, че аргументите са достатъчни, за да се премине към гласуване. Левицата и центристите обединиха гласовете си, за да победят крайно десните, и успяха. Президентските избори, насрочени за юни 2000-а, бяха изтеглени на шестнайсети януари.

След по-малко от час резултатът от гласуването стигна до цялата нация като водеща новина в централната информационна емисия „Время". Всички посолства в столицата бяха удължили работното си време, прозорците светеха, а зад тях посланиците бързаха да изпратят кодираните си телеграми до своите правителства.

И понеже в Британското посолство всички служители също бяха по местата си, обаждането на инспектор Новиков завари „Грейси“ Фийлдс в кабинета му.

***

Ялта, Септември 1986

Денят беше горещ, а в таксито, което пърпореше по крайбрежната магистрала на североизток от Ялта, не можеше и да се мечтае за климатик. Американецът отвори прозореца да го лъхне свежият бриз от Черно море и се намести, така че да вижда в огледалото над главата на шофьора. Никой не го следеше.

Дългото пътуване от Марсилия през Неапол, Малта и Истанбул беше уморително, но поносимо. Монк бе изиграл ролята си, без да събуди подозрение. Прошарен, със затъмнени очила и изтънчени обноски, той по нищо не се различаваше от пенсионираните учени, решили да прекарат лятната си почивка на кораба.