Монк проучи района. Гурзуф беше малко крайбрежно селце на Кримския полуостров, известно с почивните станции и санаториума на Министерството на отбраната.
Двама бивши руски офицери, живеещи в САЩ, веднага бяха потърсени да дадат сведения за мястото. Макар да не го бяха посещавали лично, и двамата знаеха къде се намира. Бившето рибарско селце, където Чехов бе творил до края на живота си, беше на петдесет минути с автобус и на двайсет и пет минути с кола от Ялта.
Монк започна да търси варианти за пътуване до Ялта. В много отношения Съветският съюз си оставаше затворена страна и за директен полет до крайморския град и дума не можеше да става. Ако искаше да пътува със самолет, човек трябваше да кацне в Москва, оттам да вземе полета за Киев, оттам за Одеса и най-накрая за Ялта. Никой нормален западен турист не би предприел подобно пътуване, още повече че в Ялта нямаше кой знае какво да се прави. Градът наистина беше един от най-известните съветски курорти, но чужденци рядко стъпваха там.
Монк провери възможностите за пътуване по море и остана приятно изненадан.
Жадно за чужда валута, съветското правителство беше разрешило на „Блек Сий Шипинг Къмпани“ да прави екскурзии до Средиземноморието. Макар че екипажите бяха съветски, следователно бъкани със сътрудници на КГБ, пасажерите бяха предимно западняци.
С ниската си цена за западните стандарти екскурзията привличаше най-вече студенти, преподаватели пенсионери. През лятото на 1986-а маршрутът се обслужваше от три руски лайнера: „Литва“, „Латвия“ и "Армения". Септемврийския курс щеше да се изпълни от "Армения".
Според лондонския агент на "Блек Сий Шипинг Къмпани" корабът тръгваше от Одеса към Пирея почти празен, оттам отиваше директно в Барселона и потегляше обратно през Марсилия, Неапол, Малта и Истанбул. После се отправяше по Черно море до Варна, след това до Ялта и накрая се връщаше в Одеса. По-голяма част от пътниците се качваха в Барселона, Марсилия и Неапол.
В края на юли по молба на ЦРУ британските служби за сигурност внимателно проникнаха в лондонския офис на компанията и без да оставят следа, преснимаха резервациите за "Армения".
Оказа се, че на кораба ще пътуват шест човека от Американско-съветското дружество за приятелство, които ЦРУ внимателно проучи. Всички бяха хора на средна възраст, честни, наивни и отдадени на каузата да подобрят американско-съветските отношения. И шестимата живееха в североизточните щати.
В началото на август професор Норман Келсън от Сан Антонио, щата Тексас, се присъедини към дружеството и помоли да му дадат брошури, за да се запознае с дейността. От тях „научи“ за предстоящата екскурзия с „Армения“, която трябваше да започне от Марсилия, и подаде документи да стане седми член на групата. Съветската туристическа организация "Интертурист" нямаше нищо против и резервацията бе направена.
Истинският Норман Келсън беше архвист на ЦРУ, оттеглил се след пенсионирането си в Сан Антонио. Чертите му доста напомняха на тези на Джейсън Монк, а петнайсетте години разлика във възрастта лесно можеха да се компенсират със сива боя за коса и тъмни очила.
В средата на август Монк отговори на Соломин, че приятелят му ще го чака на входа на Ботаническа градина на Ялта. Паркът беше една от забележителностите на града и се намираше на няколко километра извън пределите му в посока на Гурзуф. Приятелят щеше да бъде там по обяд на 27 и 28 септември.
Инспектор Волски закъсняваше за срещата си и почти тичаше по коридорите на огромната сива сграда на „Петровка“, в която се помещаваше централното управление на московската милиция. Приятелят му не беше в стаята си и той надникна при дежурните. Завари го да приказва с неколцина колеги.
– Извинявай за закъснението – каза му.
– Няма нищо, да тръгваме.
При заплатите, които получаваха, и дума не можеше да става да се хранят на ресторант, но милицията им беше подсигурила стол с купони на ниски цени, където можеха да хапнат прилично.
Двамата тръгнаха към вратата. Отстрани до нея висеше табло за съобщения. Волски го погледна мимоходом и застина.
– Хайде – подкани го колегата му. – Няма да останат свободни маси.
– Я ми кажи – подхвана Волски, когато двамата вече седяха с порция яхния и халба бира пред себе си, – видя ли таблото в дежурната?
– Кое от всичките?
– Онова до вратата. Имаше едно ксерокопие на рисуван портрет. Старец с метални зъби. Знаеш ли какъв с случаят?
– А, това ли?! – отвърна инспектор Новиков. – Нашият тайнствен непознат. Доколкото знам, той и още един са разбили апартамента на някаква служителка в Британското посолство. Нищо не са откраднали, но са преровили навсякъде. Тя се прибрала и ги заварила, та се наложило да я ударят по главата. Преди да припадне, успяла да зърне единия.
– Кога е станало това?