Иконата

Волски погледна снимката, заснета при огледа. Някой предвидливо бе затворил очи. Изнурено, брадясало лице, видима възраст – над седемдесет, макар че сигурно бе поне с десет години по-млад. С една дума, мъченик, какъвто сигурно е бил, преди да умре.

Горкият, помисли си Волски. Едва ли са те убили заради сметка в швейцарска банка.

После отвори заключението от аутопсията и зачете. След няколко параграфа ядосано угаси цигарата си и изруга.

– Тия кретени не могат ли да пишат на обикновен руски – попита не за първи път празната стена насреща му.

"Кому е нужно да ме мъчат с тая терминология?, помисли си той. Какво им пречи да го кажат по-простичко."

Когато се ориентира в професионалния жаргон и изчете заключението, доста бележки го озадачиха. Погледна телефонния номер на бланката и се обади в моргата на Втори медицински институт. За щастие патологът си беше в кабинета.

– Професор Кузмин ли е на телефона? – попита. – Да. Кой се обажда?

– Инспектор Волски, отдел „Убийства". Докладът ви е на бюрото ми.

– Браво.

– Мога ли да бъда искрен с вас, професоре?

– В наше време това се смята за привилегия.

– Затруднявам се с някои термини. Споменавате за синини на двете ръце, над лакътя. Можете ли да ми кажете от какво са причинени?

– Като патолог, не, за мен това са просто контузии. Но между нас казано, отпечатъците са от човешки пръсти.

– Искате да кажете, че някой го е сграбчил?

– Не, скъпи ми инспекторе, държал го е за ръцете. За да стои прав. Двама яки мъжаги са го стискали от двете страни, докато е траял боят.

– Значи смятате, че е пребит? Не е бил ударен от кола или нещо такова?

– Ако главата и краката му бяха в същото състояние, бих казал, че е хвърлен от хеликоптер върху бетонна площадка. При това от високо. Но не и при тези травми. Всеки сблъсък със земята или пък с движещ се автомобил щеше да причини наранявания и по главата и краката. Не, този човек е удрян многократно между шията и таза, от двете страни на тялото, с твърд, тъп предмет.

– Причина за смъртта.., задушаване?

– Да, инспекторе, точно така.

– Простете, но той е бил премазан от бой. Как така е умрял от задушаване?

Кузмин въздъхна.

– Всичките му ребра са счупени, с изключение на едно. Някои на няколко места. Две са се впили в белите му дробове. Пулмоналната кръв е нахлула в трахеята и го е задушила.

– Искате да кажете, че се е удавил в собствената си кръв?

– Именно, инспекторе. Именно.

– Извинявайте, аз съм нов тук.

– А пък аз тук съм гладен – отвърна професорът. – И в момента тече обедната ми почивка. Приятен ден, инспекторе.

Волски отново прегледа заключението. Значи старецът е бил пребит. Работата намирисваше на мафиотска разправа. Но гангстерите обикновено бяха много по-млади. Значи тогава здравата беше ядосал някого. Ако не се беше задушил, със сигурност щеше да умре от раните си.

Интересно какво ли са искали убийците? Информация? Сто на сто щеше да им каже, каквото искат и с по-малко бой. Възмездие? Назидание? Садизъм? И трите може би. Но какво, за Бога, можеше да знае или да притежава един нещастен старец с вид на скитник, че така да си изпати от мафията? Какво ли беше сторил, за да заслужи такава смърт?

Още нещо направи впечатление на Волски. В графа "Отличителни белези" професорът бе написал: два горни резци и един кучешки от неръждаема стомана. Тоест мъртвецът имаше три метални зъба отпред в устата си.

Последните думи на патолога напомниха на Волски, че наистина е време за обяд, а той имаше уговорка с един приятел от отдела. Затова затвори папката, излезе и заключи стаята си.

***

Лангли, Юли 1986

Проблемът, който писмото на полковник Соломин създаде, беше доста сериозен. Руснакът на три бе пращал сведения чрез тайник в Москва, но сега искаше лично да се срещне с ръководещия го оперативен работник Джейсън Монк. Тъй като не можеше да на пусне Съюза, срещата трябваше да стане на съветска територия.

Всеки професионалист, получил подобно предложение, веднага би заподозрял, че агентът му е заловен и пише под диктовка.

Но Монк беше убеден, че Соломин не е нито глупак, нито страхливец. Ако пишеше под диктовка, имаше една точно определена дума, която в никакъв случай не трябваше да използва, и друга, която задължително трябваше да присъства в текста. Дори и арестуван, той все някак щеше да спази поне едно от условията. Писмото му от Москва не даваше повод за безпокойство.

Хари Гонт отдавна се бе разбрал с Монк, че Москва, гъмжаща от офицери и сътрудници на КГБ, крие твърде голям риск. Ако Монк заминеше като командирован дипломат, съветското Външно министерство пак щеше да поиска пълни сведения за него, които неминуемо щяха да бъдат предадени на Второ главно управление. Дори и дегизиран, Монк щеше да бъде следен през целия си престой и би било немислимо да се срещне с адютанта на първия заместник-министър на отбраната, без да го заловят. Самият

Соломин явно също си даваше сметка за това, защото споменаваше, че в края на септември ще бъде на почивка в министерската база в курорта Гурзуф на Черно море.