– Преди около две седмици, най-много три. Както и да е, ония от посолството се оплакали във Външно министерство, те пък вдигнали пушилка на нашите горе и сега момчетата от "Кражби" си скъсват задника да го търсят. Някой даже е нарисувал портрет. Ти познаваш ли Чернов? Не? Той е най-големият спец по кражбите в отдела. Направо му се е запалила главата. Кариерата му виси на косъм, а доникъде не е стигнал. Чак при нас дойде да залепи копие на портрета.
– Някаква следа? – попита Волски.
– Нищо. Чернов не знае нито кой е нито къде да го търси. Абе тая яхния с всеки изминат ден става все по-тлъста.
– И аз не знам кой е, но знам къде се намира – каза Волски.
Халбата на Новиков увисна във въздуха.
– Стига бе, къде?
– В моргата на Втори медицински. Досието му пристигна тая сутрин. Самоличност – неизвестна. Намерили са го в гората до пътя за Минск преди около седмица. Пребит до смърт. Без документи.
– Веднага тичай при Чернов. Направо ще те разцелува – отвърна Новиков и умислено дояде яхнията си.
На 22 юли Олдрич Еймс пристигна във Вечния град, придружен от съпругата си, за да поеме новия пост. Дори и след осем месеца интензивно обучение италианският му беше приличен, но не и добър. За разлика от Монк, той нямаше усет към чуждите езици.
Незаконните му приходи му позволяваха да живее по-разточително от когато и да било друг път, но колегите му в Рим не можеха да усетят разликата, защото никой не знаеше как е живял преди април миналата година.
Резидентът Алън Улф, ветеран на ЦРУ, служил в Пакистан, Йордания, Ирак, Афганистан и Лондон, скоро се убеди, като толкова други преди него, че Еймс не става за нищо. Ако бе видял докладите на колегите си в Турция и Мексико, преди Кен Мългрю да ги прочисти, той щеше да протестира срещу назначението директно пред заместник-директора на управление „Операции".
Не след дълго стана ясно, че новият началник на съветското звено в Рим е алкохолик и некадърник. Това не притесняваше особено руснаците. Те бързо намериха посредник, редови чиновник на име Хренков, с когото Еймс можеше да се среща, без да събуди подозрение. На колегите си американецът просто каза, че разработва Хренков. Така оправда серия изключително дълги и предимно течни обяди, след които едвам стигаше до бюрото си.
И тук Еймс започна да изнася с торби секретните документи на посолството и да ги предава на Хренков.
През август руският оперативен работник, който го ръководеше, пристигна от Москва да се срещне с него. За разлика от Андросов, с когото Еймс бе поддържал връзка във Вашингтон, новият човек на КГБ не живееше постоянно в Рим, а идваше при нужда. В Италия далеч нямаше такива проблеми, каквито срещаше в Щатите.
Еймс просто излизаше от кабинета си, съобщаваше, че отива да обядва с Хренков, за когото всички знаеха, а после двамата тайно се качваха в една кола с тъмни стъкла и запрашваха към резиденцията на самия руски посланик. Там ги чакаше Влад, с когото Еймс часове наред можеше да си приказва, необезпокояван от никого. Влад беше всъщност полковник Владимир Мечулаев от Отдел К на Първо главно управление.
При първата им среща Еймс беше решил да протестира заради опасността, на която КГБ го беше изложил, арестувайки всички предадени от него агенти наведнъж. Но Влад още с влизането му се извини за безразсъдството и обясни, че лично Михаил Горбачов се разпоредил за арестите. След това веднага премина към въпроса, който го водеше в Рим.
– Имаме малък проблем, скъпи ми Рик – каза той.
– Материалите, с които ни снабди, и с обема, и cъс съдържанието си, са направо безценни. Да не говорим за снимките и словесните портрети на топразузнавачите, които ръководят агенти в самия Съветски съюз.
Спиртосаният мозък на Еймс отчаяно се мъчеше да схване целта на това въведение.
– Да, нещо не е наред ли? – попита той.
– Ни най-малко, просто сме озадачени – отвърна Мечулаев и сложи една снимка на масата.
– Този тук, например. Някой си Джейсън Монк. Нали така?
– Да, същият.
– В докладите си го описваш като "изгряваща звезда" на отдел СИ. Значи би следвало да ръководи поне един, а може би двама агенти, базирани в Съветския съюз, нали така?
– Поне така се чуваше в отдела по мое време. Но вие би трябвало да го знаете.
– Е, скъпи ми Рик, точно в това е проблемът. Всички предатели, които беше така любезен да ни посочиш, вече са разкрити, арестувани и.., разпитани. Всички до един бяха, как да кажа... – руснакът мислено си припомни разтрепераните мъже, с които се бе срещнал в стаята за разпити, след като Гришин ги беше „съветвал“ да сътрудничат на следствието – .., много искрени, много открити, готови да ни съдействат. Всички ни казаха кой ги ръководи, някои дори посочиха повече от един човек. Но никой не спомена за Джейсън Монк. Абсолютно никой. В такива случаи обикновено се използват псевдоними, разбира се. Но снимката, Рик. Нито един не разпозна мъжа на снимката. Разбираш ли какъв ми е проблемът? Къде са шпионите, които Монк ръководи?
– Не знам. Просто не разбирам. Би следвало и техните досиета да са сред онези, които ви предадох.