Иконата

Проблемът бе, че бяха прекалили. Алчността им беше съсипала икономиката, от която живееха. Към края на 1995-а от страната бяха откраднати и незаконно изнесени руски суровини за петдесет милиарда долара, предимно в злато, диаманти, ценни метали, нефт, газ и дървесина. Стоките се купуваха с ненужни рубли, при занижени цени и с помощта на държавните бюрократи. Продаваха се навън за долари. Част от валутата отново се обръщаше в рубли за нови подкупи и беззакония, а останалото се трупаше по сметки в чужбина.

– Проблемът е – каза Уайът мрачно, допивайки бирата си, – че това изтичане на средства продължи прекалено дълго. Всички заедно, корумпираните политици, корумпираните бюрократи и гангстерите, просто убиха златната кокошка, която ги направи богати. Чели ли сте за възхода на Третия Райх?

– Да, много отдавна. Защо?

– Спомняте ли си описанието на последните дни на Ваймарската република? Опашките с безработни, уличната престъпност, стопените спестявания на хората, кухните за бедни, скудоумците, които се карат в Райхстага, докато държавата фалира? Точно това става тук. Историята се повтаря. Боже, трябва да тръгвам. Имам среща с едни хора за обяд. Беше ми приятно, че си поговорихме, господин?...

– Джеферсън.

Името не му направи впечатление. Явно господи Уайът не четеше „Дейли Телеграф“.

„Интересно“, помисли си лондонският журналист когато канадецът си тръгна.

Ако се съдеше по изрезките от вестниците, които редовно получаваше, мъжът, когото му предстоеше да интервюира тази вечер, май наистина щеше да се окаже единственият, способен да спаси нацията.

Дългата черна чайка щеше да пристигне да го вземе в шест и половина и той излезе на входа да я изчака. Беше точен като часовник и очакваше и от другите такава точност. Носеше черен панталон, блейзер, искрящо бяла памучна риза и вратовръзката на клуб „Гарик“. Изглеждаше чист, елегантен, суетен и англичанин до мозъка на костите си.

Чайката си проби път през вечерното движение, тръгна на север към булевард „Киселни“ и сви в една от преките преди околовръстното шосе. Щом наближиха зелената метална врата, шофьорът извади радиостанцията си и натисна някакво копче.

Камерите над стената уловиха приближаващата се кола и пазачът на вратата свери номера ѝ. Цифрите отговаряха на онова, което бе записал в дневника си, и той отвори портата.

Щом колата влезе, отново я затвори и се приближи до прозореца на шофьора. Провери документите му погледна отзад, кимна и свали шиповете.

Уведомен от пазача, Борис Кузнецов бе излязъл на входа на сградата да посрещне госта и да го отведе в луксозно мебелираната приемна на първия етаж, в съседство с кабинета на Комаров и онзи, заеман от покойния Акопов.

Игор Комаров не разрешаваше да се пуши и пие в негово присъствие – нещо, което Джеферсън не знаеше, а и не разбра, понеже никой не му го спомена. Въздържателите са рядкост в страна, където пиенето е признак на мъжество. Джеферсън бе прегледал няколко видеозаписа на Комаров в ролята му на човек от народа: във всички до един политикът държеше неизменната чаша в ръка, вдигаше тостове по руски маниер и изобщо не изглеждаше като да не понася алкохола. Но журналистът не знаеше, че чашите на Комаров винаги бяха пълни с минерална вода.

Тази вечер на госта бе предложено само кафе и той отказа.

Пет минути по-късно в стаята влезе Игор Комаров – внушителен мъж на около петдесет години, сивокос, почти метър и осемдесет, с големи кафяви очи, които поддръжниците му окачествяваха като "пленяващи".

Кузнецов рипна на крака и Джеферсън го последва, макар и по-бавно. Младият съветник ги представи един на друг и двамата се ръкуваха. Комаров седна пръв – в кожен стол, малко по-висок от другите в стаята.

Джеферсън извади малък касетофон от вътрешния си джоб и попита дали може да го използва. Комаров поклати глава, сякаш за да покаже, че разбира неспособността на повечето западни журналисти да стенографират, и Кузнецов кимна окуражително към журналиста да започне.

– Господин президент, новината на деня е решението на руската Дума министър-председателят да продължи да изпълнява функциите на президент още три месеца, а изборите, насрочени за следващата година, да се изтеглят през януари. Как възприемате това решение? Кузнецов преведе бързо въпроса и впери поглед в Комаров, който започна да отговаря на гърлен руски. Когато свърши, преводачът се обърна към Джеферсън.

– Аз и Съюзът на патриотичните сили определено сме разочаровани от решението, но като демократи го приемаме. Едва ли е тайна за вас, господин Джеферсън, че нещата в тази страна, която страстно обичам, не се развиват добре. Некомпетентното правителство прекалено дълго толерира икономическата разруха, корупцията и престъпността. Народът страда. Колкото повече продължи това, толкова по-тежко ще бъде за всички. Затова е жалко, че се стигна до подобно отлагане. Убеден съм, че щяхме да спечелим изборите още този октомври, но щом трябва да е януари, ще ги спечелим през януари.