Иконата

Марк Джеферсън имаше твърде голям опит в интервютата, за да не усети, че това становище е репетирано дълго. Сякаш политикът слушаше за хиляден път един и същи въпрос и бе готов да изстреля отговора, на сън да го бутнат. Във Великобритания и в Америка политиците се държаха съвсем свободно с представителите на пресата, много от които познаваха на малко име. Джеферсън се славеше със способността си да изгради цялостен портрет, използвайки думите на интервюирания и собствените си впечатления, така че да се получи истинска статия, а не низ от политически клишета. Но този човек тук беше като робот.

Журналистът знаеше от опит, че източноевропейските политици запазват много по-голяма дистанция от западните си колеги при контакти с пресата, но това беше съвсем друго. Руснакът беше студен и непроницаем като манекен.

При третия си въпрос Джеферсън разбра каква е причината. Комаров ненавиждаше медиите и мразеше да бъде интервюиран. Лондончанинът понечи да разведри обстановката, но лицето на руснака остана все така каменно. Политици, които се взимаха твърде насериозно се срещаха под път и над път, но този човек се самооблащаваше до фанатизъм. Отговорите продължиха да идват като от автомат.

Джеферсън погледна с недоумение към Кузенцов. Младият съветник и преводач беше завършил в Америка, говореше два езика, изглеждаше умен и начетен, но се отнасяше към Комаров с кучешка преданост и покорство. Англичанинът опита отново.

– Както знаете, сър, реалната власт в Русия е концентрирана ръцете на президента, който има много по-големи правомощия от американския си колега или министър-председателя на Великобритания. Да предположим, че тази власт се окаже във вашите ръце. Какви промени би забелязал един обективен наблюдател през първите шест месеца? С други думи, какви са приоритетите ви?

Отговорът отново дойде под формата на политически трактат. Казаха се баналните думи за необходимостта да се ликвидира организираната престъпност, да се намали утежнената бюрокрация, да се възстанови селското стопанство, да се стабилизира валутата. На въпроса, как по-точно ще се постигне това, бе отговорено с празни клишета. Никой западен политик не би могъл да се измъкне с подобно бръщолевене, но по всичко личеше, че Кузнецов очаква журналистът да е напълно удовлетворен.

Следвайки инструкциите на редактора си, Джеферсън попита Комаров как смята да възроди в слава руския народ. Руснакът за първи път показа някаква реакция.

Сякаш ток премина по тялото му. Немигащите му светлокафяви очи така се впериха в събеседника му, че Джеферсън сведе глава и погледна към касетофона си. Нито той, нито Кузнецов забелязаха, че лицето на президента на Съюза на патриотичните сили е станало мъртвешки бледо, а на скулите му горят две яркочервени петна. Без да каже нито дума, Комаров стана и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Джеферсън хвърли недоумяващ поглед към Кузнецов. Младокът явно също бе изненадан, но вродената му тактичност му помогна да се окопити бързо.

– Сигурен съм, че господин президентът няма да се забави. Очевидно се е сетил за нещо важно, което не търпи отлагане. Ще се върне всеки момент.

Джеферсън се пресегна да изключи касетофона След три минути и кратък телефонен разговор Комаров се върна, седна на мястото си и отговори на въпроса с премерен тон. Щом започна, Джеферсън отново включи машинката си.

След около час Комаров даде да се разбере, че интервюто е приключило. Стана, кимна сковано на Джеферсън и се оттегли в кабинета си. Преди да излезе, нареди на Кузнецов да го последва.

Две минути по-късно съветникът се появи отново, видимо притеснен.

– Опасявам се, че имаме проблеми с транспорта –каза той, повеждайки Джеферсън надолу по стълбите към фоайето на партера. – Колата, с която дойдохте, е повикана спешно по друга задача, а всички останали автомобили принадлежат на служители, останали до късно на работа. Бихте ли могли да се приберете с такси до хотела?

– Предполагам, че да – отвърна Джеферсън, който вече съжаляваше, че не е дошъл със собствен транспорт. – Дали ще е възможно да ми поръчате едно?

– Боя се, че вече не приемат поръчки по телефона – каза Кузнецов, – но с удоволствие ще ви покажа къде можете да хванете такси.

Той придружи изумения журналист до металната врата, която се отвори, за да ги пропусне, и, застанал на тротоара пред портала, му показа пътя към булевард „Киселни“.

– По булеварда непрекъснато минават таксита. За секунди ще намерите някое свободно и по това време на деня ще ви откарат до хотела за петнайсет минути. Надявам се, че ще проявите разбиране. За мен беше удоволствие, че се запознахме, сър – каза Кузнецов и се прибра.

Крайно ядосан, Марк Джеферсън закрачи по уличката към булеварда, прехвърляйки касетофона в ръцете си. Щом стъпи на „Киселни“, прибра машинката във вътрешния джоб на блейзера си и започна да се оглежда за такси. Както можеше да се очаква, таксита нямаше. Вбесен и намръщен, той тръгна пеша към център на Москва хвърляйки от време на време по някой поглед зад гърба си.