– Защото атентатите рядко успяват, пък и в дадения случай това няма да реши проблема.
Ървин си спомняше по-добре от всеки друг в импровизираната заседателна зала многократните опити на ЦРУ да „ликвидира“ Фидел Кастро, които – при всичките средства и възможности на Управлението – неизменно завършваха с провал. Заредени с експлозив пури, които той не искаше да запали, напоен с отрова бански костюм, който той отказваше да облече, боя за обувки, от чиито изпарения брадата му трябваше да окапе на часа – и други от този род, направили ЦРУ за смях. Неспособно да се справи само, Управлението крайна сметка се обърна към мафията, чиито усилия бяха още по-комични. Джон Росели, наемният убиец на Коза Ностра, се оказа бетониран на една строителна площадка в залива на Флорида, а Кастро продължаваше да си изнася седемчасови речи – достатъчно основание да бъде убит, впрочем.
Шарл дьо Гол се бе измъкнал невредим от шест атентата, йорданският крал Хюсеин от доста повече, а опитите за убийство на Саддам Хюсеин нямаха чет.
– Защо да не може да стане, Найджъл?
– Не съм казал, че не може. Просто би било изключително трудно. Комаров има непробиваема охрана. Хората, които го пазят, изобщо не са за подценяване.
– Защо смяташ, че дори да успеем, няма да има ефект?
– Защото това би го превърнало в мъченик. А на мястото му веднага ще дойде друг. Може би дори ще започне да изпълнява същата програма – завета на падналия лидер.
– Тогава какво предлагаш?
– Всички политици на този свят могат да бъдат компрометирани. Американски патент, ако не се лъжа.
Последваха многозначителни усмивки. Ървин не беше забравил, че по негово време Държавният департамент и ЦРУ бяха положили доста усилия да компрометират неколцина чуждестранни лидери от левицата.
– Какво ще ни е необходимо?
– Пари.
– Няма проблеми – каза Сол Нейтансън. – Колко?
– Благодаря ти, ще се уточним по-късно.
– Друго?
– Известно оборудване. В общи линии налично на пазара. И един човек.
– Какъв човек?
– Способен да отиде в Русия и да свърши едно-друго. Много опитен човек.
– Това е по твоята част. По въпроса за Комаров: ако – нарочно казвам "ако" – успеем да го дискредитираме така, че да изгуби подкрепата на избирателите, оттам нататък какво, Найджъл?
– Всъщност – отвърна Ървин – точно там е най-големият проблем. Комаров не е просто шарлатанин. Той е умен, способен, знае как да завладее масите, притежава огромен авторитет и отлично разбира чувствата на руския народ. Той е икона.
– Какво?
– Икона. Не в църковния смисъл, а като символ. В дадения момент Комаров запълва една празнина. Всяка нация се нуждае от нещо – било то личност или символ, – на което да се опре. Нещо, способно да даде на разноликата маса от раси, етноси и националности една идентичност, около която тя да се обедини. Липсата на обединителен символ неизменно води до междуособици. Русия е огромна страна, в която съжителстват много различни националности. При цялата си бруталност, комунизмът успяваше да ги обедини. Макар и насилствено. Както беше в Югославия: всички бяхме свидетели какво стана, когато системата се разпадна. За да се обединят по собствена воля, хората се нуждаят от такъв символ. Вие имате Знамето, ние Короната. В този момент тяхната икона е Игор Комаров. И само ние знаем колко осквернена е всъщност тя.
– Какъв е планът тогава?
– Като всеки демагог, той ще се възползва от техните надежди, мечти, пристрастия и най-вече страхове, за Да спечели сърцата им. А оттам и гласовете, които ще му осигурят властта. С тази власт ще изгради машината, необходима му да осъществи целите на Черния манифест.
– Тоест, ако бъде ликвидиран, страната отново ще се върне към хаоса. Може дори да се стигне до гражданска война.
– Най-вероятно. Освен ако балансът не бъде възстановен от друга, по-чиста икона. От личност, която да заслужава доверието на руския народ.
– Но такъв човек няма. Никога не е имало.
– О, напротив, имало е – отвърна Найджъл Ървин. –
Някога, много отдавна. Наричали са го цар на цяла Русия[17]
.Полковник Туркин, агент Лисандър, изпрати едно-единствено съобщение, лично до Джейсън Монк. Беше на пощенска картичка, на която бе снимана откритата тераса на кафе „Опера“ в Източен Берлин. Текстът, кратък и банален, гласеше: „Очаквам да се видим отново. Поздрави, Хосе Мария." Картичкатабеше изпратена до тайна пощенска кутия на ЦРУ в Бон, а по клеймото личеше, че е пусната в Западен Берлин.
Хората на ЦРУ в Бон не знаеха кой е подателят. Знаеха само, че картичката е адресирана до Джейсън Монк, а той е в Лангли. Затова я препратиха по каналния ред.
Това, че бе пусната в Западен Берлин, не означаваше нищо. Туркин просто я бе метнал, с надлежно залепени марки, през през отворения прозорец на една кола със западноберлинска регистрация, беше смотолевил кратко „Bitte“[18]
на изумения шофьор и бе продължил пътя си. Докато да завият зад ъгъла, преследвачите му вече бяха изпуснали случката. Берлинчанинът се бе оказал услужлив и бе пуснал писмото.