Иконата

Мургав ваксаджия от арабски произход се дотътри по тротоара пред кафенето и започна да предлага на хората от предните маси да им излъска обувките. Повечето просто поклащаха глава и го отпращаха Жителите на Източен Берлин не бяха свикнали по кафенетата им да се мотаят васкаджии, още по-малко пък араби, а посетителите от западната част на града от край време смятаха че в страната им има прекалено много емигранти от Третия свят.

След няколко отказа арабинът най-после си намери клиент, сложи малкото си столче на тротоара пред него, грабна четката и бързо започна да му лъска обувките Келнерът веднага дойде да го пропъди.

– Като е почнал, оставете го да свърши – каза клиентът на немски.

Келнерът сви рамене и се оттегли.

– Отдавна не сме се виждали, Коля – промърмори ваксаджията на испански. – Как си?

Руснакът се наведе сякаш да посочи някакво петно на обувката си.

– Не много добре. Мисля, че става нещо.

– Да?

– Преди два месеца ми наредиха да нахлуя в един апартамент тук. Тайна квартира на ЦРУ. Успях да се обадя на куриера да се маха. Но как са разбрали? Заловили ли са някого?

– Възможно е. Защо?

– Има и друго, по-лошо. Преди две седмици, малко преди да ти изпратя картичката, дойде един офицер от Москва. Познавам го, работи в „Анализи“. Жена му е немкиня, бяха дошли на гости. На сбирката се напи и взе да раздува, че в Москва имало арести. Един от Министерството на отбраната, един от Външно. – Монк се смрази. – Някой на масата го подкачи, че сигурно имат солиден източник във вражеския лагер, и онзи му намигна.

– Трябва да се махнеш, Коля. Веднага, още тази вечер. Мини отсреща.

– Не мога да оставя Людмила и Юрий. В Москва са.

– Докарай ги тук, приятелю. Измисли нещо, каквото и да е. След десет дни тук вече ще е Западна Германия. Няма да ги пуснат да дойдат.

– Знам. До десет дни ще минем отсреща. Ще ни приберете ли?

– Лично ще се погрижа. Не отлагай нито ден. Руснакът подаде на ваксаджията шепа източногермански марки, които след десет дни можеха да бъдат сменени за конвертируеми западногермански. Арабинът се изправи, кимна за благодарност и си тръгна.

Отсреща през площада в слушалките на безгрижните младежи се чу глас:

– Готови сме. Пристъпваме към арест. Тръгвайте. Две сиви татри излязоха иззад ъгъла и заковаха пред кафенето. От първата изскочиха трима мъже, избутаха пешеходците от пътя си и сграбчиха един от клиентите. От втората излязоха още двама, отвориха задната врата и застанаха като на пост.

От масите се чуха викове, но преди някои да успее да реагира, мъжът със светлия костюм беше набутан във втората кола, вратата се затръшна и шофьорът отпраши със скърцане на гуми. Пътниците на първата кола се метнаха вътре и тръгнаха след тях. Цялата операция трая седем секунди.

На стотина метра оттам Джейсън Монк безпомощно гледаше как арестуват приятеля му.

***

– Какво стана след Берлин? – попита сър Найджъл Ървин.

Клиентите в ресторанта прибираха един по един кредитните си карти и си тръгваха. Англичанинът понечи да налее още вино, видя, че бутилката е празна, и махна на келнера да донесе втора.

– Да ме напиеш ли се опитваш, Найджъл? – попита Джордан с укорителна усмивка.

– Ни най-малко. Опасявам се, че и двамата сме вече достатъчно стари и грозни да пием виното си като джентълмени.

– Сигурно си прав. Освен това напоследък рядко ме черпят със „Шато Бешвел“.

Сервитьорът донесе втората бутилка, получи одобрението на сър Найджъл, отвори я и я остави на масата.

– Е, за какво ще пием? – попита Джордан. – За Голямата игра? Или може би за Голямо надлъгване.

– Не, за миналите дни. И за чистотата. Том май най-много ми липсва. Младите вече го нямат. Неоспорима морална чистота.

– И аз бих пил за това. Та за Берлин. Монк се върна бесен като разярен тигър. Мен вече ме нямаше, разбира се, но все още поддържах връзка с хора като Милт Биърдън. Малко ли години сме работили заедно? Той ми разказа какво става. Монк започнал да обяснява на всеки, който желаел да го изслуша, че в Съветския отдел има предател, и то на доста висок пост. Естествено, никой не искал и да чуе. Казали му да напише доклад. Написал го. Ако го прочетеш, косата ти ще настръхне. Почти няма човек, който да не е обвинен в отявлена некомпетентност. Междувременно Милт Биърдън най-после успял да изгони Еймс от Съветския отдел. Но онзи е като бълха, няма отърване от него. Директорът току-що бил сформирал нов контраразузнавателен център с група за анализи, в която имало звено, занимаващо се със Съветския съюз. За шеф на това звено се търсел бивш висш офицер от управление .,Операции“. Мългрю предложил Еймс и работата, естествено, се уредила. Оттам нататък се сещаш към кого трябвало да адресира оплакванията си Монк. Към самия Олдрич Еймс.

– И това ако не е срив в системата – промърмори Ървин.