Императорът на тръните

— Аз… чувам слухове, сред епископите, от странстващи монаси и свещеници…

— Слушам те.

— Папата знае. Не е научила от мен. Не съм нарушил тайната на изповедта ти. Но тя знае. И казват, че щяла да прати някого. — Остави чашата си и тя изтрака върху писалището. — Пази близките си.

Чудех му се на Гомст, който беше успял да ме изненада след всичките тези години. Той ме познаваше отдавна, по-дълго от всеки друг в настоящото ми обкръжение. След като изгори кучето ми, татко прати Гомст при мен да ми поговори. Сигурно е сметнал, че малко религия ще затвърди дадения ми урок. Или пък онзи чук, с който едва не го убих, когато запали огъня, го е навел на мисълта, че някой трябва да ми разясни догмата за божественото право. Може би е сметнал, че ако видя Бог зад действията му, ще се поколебая, преди отново да вдигна ръка срещу него. Така или иначе, възложи на отец Гомст грижата за духовното добруване на седемгодишния си син. Или най-малкото се е разпоредил да пратят свещеник за тази цел във Висок замък. Може би мама е избрала конкретния човек, който да се нагърби с тази задача.

Странно е, но е факт — Гомст бе присъствал в живота ми по-дълго от мама, по-дълго от Макин, от Нубанеца или Кодин. Беше видял повече мои години от тях, включително от баща ми.

— Пратеникът на папата вече ни посети, отче Гомст. Преди две нощи. Боя се, че повече няма да ходи никъде. Миана идва с нас на Събора. Всъщност, ако добре изиграеш картите си, може да потеглиш с нея в каретата на лорд Холанд веднага щом тя я спазари.

— Аз…

— Искам те при западната порта след два часа. Дотогава гледай да си инструктирал хората си за подновения строеж на катедралата. И да не се мотаят. Като се върнем, искам да видя сериозен напредък. И нека знаят откъде идва златото. Кажи им, че ако се върна от Събора, без да съм станал император, няма да съм в подходящо настроение за извинения.

10.

Петдесет коня е равно на много кал. Понеже лятото обръщаше в есен, а нашата кавалерия наброяваше седем пъти по петдесет, калта потече като река. Фургоните, които пътуваха в края на колоната, се плъзгаха в нея като шейни. Този начин на пътуване се оказа по-приятен, отколкото да се друсаш по коловози. Всъщност, ако ще пътувате с карета, добре е да си осигурите кавалерия, която да ви разкаля пътя.

— Хубавка е — рекох.

Меко казано. Каретата беше великолепна. Лорд Холанд не беше жалил пари за вътрешната ѝ декорация, която не отстъпваше по пищност на дома му. Возилото беше произведение на изкуството и отвън, поне докато не се покри с дебел слой кал.

Гомст подсмръкна и се разрови за сополивата си кърпа. Епископът се беше сдобил с настинка сякаш специално за пътуването. Докато беше прост свещеник, си бършеше носа в черния ръкав на расото, но явно епископите имаха други стандарти.

— Изненадан съм, че не тръгна по море, крал Йорг — каза той.

— Обмислях и този вариант. — За да стигна до морето, трябваше да измина сто мили през планините. Пътят по суша беше пет пъти по-дълъг, но се точеше по равен терен. Колкото и да харесвах новия си флагмански кораб, не успях да се навия на такова пътуване.

Осер Гант седеше до епископа и споделяше настинката му. Двама старци, които се сополивеха в синхрон. Миана, Мартен и аз седяхме от другата страна, по посока на движението. Бях се натрапил в каретата да видя кое как е и да изцапам килима с калните си крака.

— Трябват ти акушерка и дойка — рекох. — Епископ, шамбелан и генерал няма да са ти от голяма полза, когато раждането започне.

— Имам три дойки и две отлични акушерки — каза Миана и ме фиксира с онзи свой поглед. — Джени и Сара са в Призрачния. Не очаквах, че ще ме пришпориш към Ход и оттам към Събора!

— Добре де, значи ще намерим някой да ги замести. По пътя — казах аз.

— По пътя? Някое фермерско девойче с голям опит в израждането на крави и овце?

От жените не се очаква да проявяват здрав разум в такъв момент — така де, наясно са, че много скоро от тялото им ще трябва да излезе бебе, което, колкото и да е малко, пак изглежда невъзможно голямо за целта. Самият аз избягвах да мисля за процеса на раждането. Струваше ми се почти невъзможно практически и се радвах, че не аз ще трябва да мина през това изпитание.

— Селяните също имат деца, Миана. Много деца. Но нямам предвид фермерско девойче, не. Ще пътуваме през Тевтония. Чувал съм, че хората там минават за цивилизовани. Ще спрем при някой местен лорд и ще го убедим да ни отпусне жени с подходящ опит и умения.

Надникнах през решетката на прозорчето: нямах търпение да изляза пак навън. Вече цяла минута бях в каретата и ми стигаше. Тапицираната пейка и бродираните възглавнички бяха хубави, но предпочитах седлото на Барт, а старците и тяхното сополивене не бяха никаква конкуренция на гледката и чистия въздух. Низините на Гелет се плъзгаха покрай нас, зелени и свежи, основно обработваема земя, пасища и ниви, тук-там прошарени от дъбрави в есенна окраска. Опустошението, което бях причинил на Червен замък и земите около него, оставаше далеч на север.