Императорът на тръните

— Църквата не одобрява убийството на крале. Това противоречи на възгледите ѝ за божественото право. Опитват се да ме плеснат през ръцете, за да се покая. Ако това не сработи, сигурно ще уредят да умра от треска през зимата, но никога не биха пратили убиец с официална заповед. Твърде очевидно е.

— Какво ще правим? — попита Мартен. Говореше уж спокойно, но ако му кажех да вземе десет хиляди мъже и да подложи Рим на обсада, мисля, че би го направил, без да задава въпроси.

— Мисля, че трябва да отворим кутията — рекох. — Надявам се, че някой се е сетил да донесе ключа.

Миана извади от някакъв джоб в полите си тежкия железен ключ и го сложи в шепата ми. Металът беше попил от топлината на тялото ѝ. Махнах на стражите да се дръпнат и пъхнах ключа в ключалката.

— Някакво оръжие ли е? — попита Макин. Застанал бе до Миана, обгърнал с ръка раменете ѝ.

— Да — рекох. — Някакво оръжие.

Вдигнах капака. Златни монети, увити и здраво овързани на пакетчета, изпълваха ковчежето почти догоре. Бяха толкова много, че можеха да купят десет имения като градската къща на Холанд.

— Това — каза Макин, като пусна Миана и пристъпи към мен, — е много злато.

— Данъци за две години, събрани от седем кралства — отвърнах.

— Ще си наемете свой убиец? — попита Мартен.

— С толкова злато можеш да си наемеш армия. Голяма армия — рече Макин и се наведе толкова ниско, че от отразената светлина лицето му се позлати.

— Не. — Затворих с трясък капака и Макин подскочи.

— Ще достроиш катедралата — каза Миана.

— Слава на Бога за умните жени. Онова момченце, дето ми го отглеждаш в корема си, ще е толкова умно, че тръпки ме побиват.

— Ще строиш катедрала? — Макин примигна. Мартен не каза нищо. Мартен се доверяваше на преценката ми. Твърде много понякога.

— Акт на разкаяние — обясни Миана. — Йорг възнамерява да си купи най-скъпото опрощение в историята.

— И както повелява традицията, папата е длъжна да удостои с присъствието си освещаването на всяка нова катедрала. — Завъртях между пръстите си една от златните монети на убиеца. Думата „разкаяние“ не ми беше по вкуса.

— Йорг! — Миана ме погледна с присвити очи, понеже ме познаваше добре. Знаеше какво съм намислил. Досетила се бе веднага и се надяваше да ме разубеди с приказки.

Папата ме гледаше от ватиканското злато. Кърваво злато за жена ми и детето ми. Пиа CXII. Името се превеждаше като Благочестива. Когато ти показват сланини върху пари, значи в действителност си истински слон. Вдигнах монетата пред очите си.

— Не се тревожи, скъпа. Ще бъда добричък. Когато папата дойде да види новата катедрала, която съм ѝ построил, аз ще ѝ благодаря, че е дошла. Само луд човек би заплашил папата. Дори ако папата е кучка.

— И каква е гаранцията, че няма да дойде друг убиец, докато ти си на път? — попита Миана.

— Никаква.

Винаги е лоша идея да дразниш жена, която скоро ще ражда, и по принцип е лоша идея да дразниш Миана, без значение дали е в деликатно състояние, или не, освен ако не си наистина притиснат до стената. Тя тръгна към мен с вдигнати юмруци.

— Идваш с мен — побързах да кажа аз и отстъпих покрай Макин.

— Нали каза, че съпругите не можело да идват! — Миана беше усвоила изкуството на убийствените погледи още в младенческа възраст.

— Ще ми бъдеш съветник, току-що те назначих — извиках аз и продължих да отстъпвам към вратата, понеже нито един от стражите не понечи да ме защити.

Това, изглежда, подейства донякъде — Миана спря и отпусна юмруци.

— Не мога да яздя с този корем.

— Ще се возиш в някой от фургоните. — Гвардията имаше фургони за снаряжението.

— Е, това със сигурност ще раздруса бебето! Току-виж изпаднало преждевременно! — Изглеждаше ядосана, но идеята май ѝ допадаше, така поне ми се стори. — Значи трябва да седя сам-сама в някакъв раздрънкан фургон и да се друсам през половината империя?

— Мартен ще ти прави компания. И той не е в състояние да язди — казах аз.

— Мартен? Значи всеки може да дойде?

— Съветник! — Вдигнах отново ръце. — Макин, кажи на Кепен и Грамло да се връщат в Призрачния. — Не ми се вярваше Кепен да страда, че ще пропусне Събора, а някъде в Ход Грамло си имаше жена, чиято компания несъмнено би предпочел пред нашата.

— Е, значи е уредено — казах аз и изтупах доволно ръце, после обходих с поглед крещящите синини на стаята. — Хайде да зарадваме епископ Гомст.

Напуснахме къщата на Холанд вкупом. Горгот носеше ковчежето и трябва да ви кажа, че дори неговите мишци се напрягаха под тежестта на толкова злато. Лорд Холанд, съпругата му, свитата и прислугата се стълпиха да ни изпратят, изпълниха пространството от стъпалата на къщата до портите на градината. За любезностите се погрижи Макин — аз още бях кисел от утайката на сънищата си. При портите Мартен посочи на Миана един от фургоните на гвардията — здраво возило, но направено да транспортира оръжие, а не бременни жени. Миана се завъртя на пета, а сър Рикард отскочи, за да избегне сблъсък с корема ѝ.

— Лорд Холанд! — прекъсна тя разприказвалия се човек. — Искам да купя личната ви карета.