Императорът на тръните

— Ние сме месо и мръсотия — казах им аз. — Никой не е чист и нищо не може да измие покварата ни, нито кръвта на невинните, нито кръвта на агнеца.

И така, братята гледаха, докато едно дете научаваше от опит какво може да направи отмъщението и какво не може. Двамата с Катерин гледахме как детето научава разни неща за човешкия мозък — как един обикновен железен гвоздей може да разхлопа дъските на човек, да го накара да се смее или да плаче, да му отнеме елементарни умения, или спомени, или елементарните задръжки, които ни позволяват да запазим човешкото в себе си, елементарното си достойнство. Накарах Катерин да види как нещо толкова простичко като забиването на гвоздей може да предизвика фундаментални промени — в епископа със закованата глава и в момчето, което размахва чука. А после я пуснах да си ходи. И тя избяга.

Сънищата ми отново щяха да си бъдат само мои. Вече не се занимавах с игрички.

9.

Събуди ме гласът на Макин.

— Ставай, Йорг.

В Призрачния си имам паж, обучен в изкуството на дискретните покашляния в плавно кресчендо, което набира сила, докато негово величество благоволи да се размърда. Но в дома на лорд Холанд явно не предлагаха нищо по-добро от „ставай“. Надигнах се с мъка. Още бях с дрехите си от предната вечер и се чувствах по-уморен, отколкото на лягане.

— Добрутро ти и на теб, лорд Макин. — Постарах се да стане ясно, че всъщност се надявам утрото му да е отвратително.

— Миана е тук — каза той.

— Добре. — Смъкнах се от леглото, краката ми се подгънаха. Да вървим.

— Няма ли да се обръснеш? — попита той, но посегна да ми подаде наметалото, което бях метнал на стола.

— Не, това е новата мода — рекох аз, излязох в коридора и подминах двамата стражи на пост пред вратата. — Наляво или надясно?

— Наляво. Тя е в синята стая.

И преди да сте попитали — да, лорд Холанд имаше цяла стая с размерите на църква, посветена на синия цвят. Миана стоеше там, бледа, хубава, положила ръце върху големия си корем. Мартен се подпираше на тояга до нея, лицето му цялото в синини и отоци. Десетина мъже от личната ми гвардия, плащовете им закопчани със сребърни брошки във формата на анкратския глиган, стояха в плътен кръг около черно ковчеже в дъното на стаята. Сър Рикард стоеше при тях.

Отидох при Миана и я прегърнах. Имах нужда да я докосна със собствените си ръце, след като се бях опитал да я убия с чужди, пък макар и насън. Тя отпусна мълчаливо глава на гърдите ми. Миришеше хубаво. Не на нещо специално, просто миришеше хубаво. Макин влезе след мен и затвори вратата.

— Видях убиеца — казах аз. — С много бледа кожа, изпратен от Ватикана или преоблечен като техен човек. Видях как го убихте. Ти и Мартен. — Кимнах му. Нямаше нужда да му обяснявам какво значи това за мен, той знаеше.

Миана вдигна очи да ме погледне. Първоначалната ѝ изненада бързо се смени с объркване, с подозрение дори.

— Как?

— Мисля, че е използвал сънна магия, за да приспи всички в замъка, дори троловете в проходите. Когато използваш такива методи и черпиш непредпазливо от източника им, се откриваш за други със същите умения. Изглежда, съм прихванал нещо от магията на Сагеус, когато го убих. — Свих рамене. — Така или иначе, знаеш, че сънувам кошмари. Сигурно е по-лесно да се докоснеш до тези заклинания, когато сънуваш кошмар, отколкото ако спиш спокойно. — Не споменах за Катерин. Струваше ми се грубо и нетактично да ѝ напомням, че друга жена изпълва нощите ми.

— Намерихме това у него — каза Мартен и ми подаде свитък, три златни монети и пръстен с печат.

Пръстенът беше със скъпоценен камък в сребърен обков, червен халцедон с майсторска гравюра — папски печат с две хоризонтални хералдически линии. Печат, който даваше на носещия го почти кардиналска власт. Пуснах го в шепата на Мартен и взех свитъка.

— Поръчка за смъртта ти, Миана.

— Моята?! — Стори ми се по-скоро вбесена, отколкото уплашена.

— Много е хубава. — Писарят се беше постарал с декорациите, позлата също не липсваше. Изработката беше отнела най-малко седмица. — Възможно е свитъкът и печатът да са фалшификат, но лично аз се съмнявам. Подобна умела фалшификация изисква твърде много усилия, и като организация, и като пари. Не ми се вижда оправдано. Папата, от друга страна, има основателни причини да иска смъртта ти.

Миана отстъпи крачка назад, очите ѝ горяха.

— Основателни причини!? Че с какво толкова съм обидила църквата? — Притисна силно ръце към корема си.

— Ти — с нищо. Искат да накажат мен, скъпа. — Разперих виновно ръце. — Явно Ватиканът най-сетне е открил доказателства, че съм свързан с плячкосването на „Свети Себастиан“ и със страданията на епископ Мурило Ап Белпан. Подозирам, че намират второто за по-осъдително.

— Но сега ти си крал на Белпан. В това няма смисъл.

Гневът явно размътваше иначе отличната ѝ логика.

— Не заради Белпан са бесни, а заради епископа — казах аз.

— Ако е така, значи е трябвало да поръчат твоята смърт! — възкликна Миана.