Индиана

Остана малко разочарован, като видя, че сър Ралф сякаш се готви да замести господин Делмар — той пристигаше в Лани още от сутринта и се връщаше в Белрив вечерта; и понеже живееха в една посока, от известно време проявяваше непоносима учтивост и винаги изчакваше Реймон, за да си тръгнат заедно. Това негово държане скоро раздразни силно господин дьо Рамиер, а госпожа Делмар го почувствува като обидно недоверие към нея и като желание Ралф да й наложи деспотичната си власт.

Реймон не смееше да поиска тайна среща; всеки път, когато се опитваше да й заговори за това, госпожа Делмар му напомняше, че са сключили договор помежду си. Измина цяла седмица, откакто полковникът беше заминал; той можеше да се върне всеки момент; трябваше да се възползува непременно от случая. Да отстъпи победата на сър Ралф, беше истински позор за Реймон. И той пъхна една сутрин в ръката на госпожа Делмар следното писмо: