Индиана

И тъй, той мълчеше и дори я избягваше. Макар че живееше под същия покрив, намираше начин да я вижда само по време на хранене; но като тайнствено видение бдеше над нея. Отделяше се от жилището само в часовете на жега, когато тя лежеше в своя хамак; но вечер, когато излизаше сама, той оставяше Делмар на верандата и отиваше да я чака в подножието на скалите, където знаеше, че тя има навик да сяда. Стоеше там по цели часове, гледайки я през клоните, които побеляваха от лунните лъчи, но спазвайки винаги разстоянието, което ги разделяше, без да се осмели дори за миг да прекъсне тъжното й мечтание. Когато тя се спускаше в долината, винаги го срещаше на брега на малкия поток, край който се виеше пътека към жилището им. Той я чакаше обикновено върху камъните, край които водата трептеше на сребристи струйки. Когато бялата рокля на Индиана се появеше на брега, Ралф ставаше безмълвно, предлагаше й ръката си и я отвеждаше към къщи, без да й заговори, освен ако самата тя, по-тъжна или по-сломена от друг път, не му кажеше нещо. После се разделяше с нея, прибираше се в стаята си и чакаше всички да си легнат, за да заспи и той. Ако Делмар повишеше глас, за да й се кара, Ралф веднага намираше предлог да се яви и винаги успяваше да го успокои или да го разсее, без той да разбере, че е имал такова намерение. Тяхното жилище, сравнено с жилищата в нашите страни, беше като прозрачно; те винаги бяха толкова близо един до друг, че полковникът трябваше да сдържа буйните си прояви. Вечното присъствие на Ралф, който при най-малкия шум заставаше между него и жена му, принуждаваше господин Делмар да се владее; защото той беше много честолюбив и умееше да побеждава чувствата си пред този мълчалив и в същото време строг свидетел. Чакаше часа за лягане, който го освобождаваше от неговия съдия, за да излее лошото си настроение, натрупано от различните търговски неприятности през деня. Но не успяваше — едно тайно око сякаш бдеше над него и още при първата горчива дума, още щом повишеше глас, в стаята на Ралф се чуваше шум от разместени мебели или от стъпки и полковникът млъкваше, защото разбираше, че дискретният и търпелив покровител на жена му не беше заспал.

Четвърта част

XXIV

Смяната на кабинета на осми август промени много неща във Франция и нанесе жесток удар върху сигурността на Реймон. Господин дьо Рамиер не беше вече от слепите честолюбци, които се радваха на кратковременни победи. В политиката той влагаше цялата си душа, всичките си мисли, върху нея градеше мечтите си за бъдещето. Той се беше самозалъгвал, че кралят по пътя на ловките компромиси ще успее да поддържа дълго време равновесието, което осигуряваше спокойното съществуване на благородническите семейства. Но появата на принц дьо Полиняк разруши тази надежда. Реймон беше достатъчно умен и добре познаваше „новото“ общество, за да не разчита на временни успехи. Той разбра, че положението му е несигурно, както е несигурно положението и на самата монархия, и че състоянието му а може би и животът му висят на косъм.