Индиана

Тогава се озова в деликатно и затруднено положение. Честта го задължаваше да се пожертвува въпреки всички опасности, като прояви преданост към династията, чиито интереси бяха досега тясно свързани с неговите. При това положение той не можеше да отиде против съвестта си и да измени на паметта на прадедите си. Но стремежът към абсолютна власт го смущаваше, защото той беше предпазлив, разумен и, както сам казваше, това противоречеше на вътрешното му убеждение. Такава политика го застрашаваше и нещо по-лошо дори, правеше го смешен, него, известния публицист, който толкова пъти смело беше обещавал от името на кралската власт справедливо отношение към всички и вярност към пакта, в който се беше клел. Сега всички действия на правителството напълно опровергаха непредпазливите твърдения на младия политик; спокойните и равнодушни хора, които само преди два дни все още поддържаха конституционната монархия, започнаха да преминават в опозиция и да наричат измама това, което пишеха Реймон и съмишлениците му. По-учтивите го обвиняваха в непредвидливост и бездарност. Реймон чувствуваше, че е унизително да минава за глупак, след като е играл блестяща роля в монархическата партия. Дълбоко в душата си той започваше да проклина и да презира тази монархия, която пропадаше и в пропадането си увличаше и него; би желал да се откъсне от нея, ако е възможно, без да се посрами, преди да настъпи решителна битка. Известно време направи невероятни усилия да спечели доверието на двата лагера. Опозицията от тази епоха много лесно допускаше нови привърженици, тя имаше нужда от хора и тъй като не искаха от новите съмишленици особени доказателства за привързаност, успяха да привлекат мнозина. Впрочем те не пренебрегнаха и подкрепата на представители от знатните семейства и всеки ден в своите вестници с хитри ласкателства успяваха да привлекат най-ценните украшения на тази вече остаряла корона. Реймон не можеше да бъде излъган от тези демонстрации на уважение, но не ги отхвърляше, сигурен, че някога ще може да се възползува от тях. От друга страна, колкото по-безнадеждно ставаше положението, толкова по-нетърпими ставаха защитниците на престола. Те гонеха от редиците си непредпазливо и безпощадно най-полезните си защитници. Започваха да проявяват недоволство и недоверие и към Реймон. Той държеше най-много от всичко на доброто си име и точно когато се чудеше как да излезе от това положение, бе засегнат от остра ревматична криза, затова беше принуден да се откаже временно от всякаква работа и да се оттегли на село при майка си.

Реймон страдаше истински в уединението си, защото се чувствуваше жив погребан в момент, когато сред разпадащото се общество кипеше трескава дейност; измъчваше се, че е болен и не знае кой цвят да избере, под чие знаме да се нареди — от всички страни призоваваха, към решителна битка дори и най-незначителните и неспособни хора. Жестоките страдания от болестта, уединението, скуката и треската незабелязано дадоха друга насока на мислите му. Той се запита може би за пръв път в живота си дали висшето общество заслужаваше всичкото старание, което бе вложил, за да го харесат. Като виждаше как всички са безразлични към него, как лесно бяха забравили талантите и славата му, той осъди висшето общество. Утешаваше го мисълта, че беше проявил достатъчно разум да търси лични облаги и че ги беше постигнал благодарение на собствените си сили. Нищо не засилва така егоизма, както подобни разсъждения. Реймон стигна до извода, че за щастието на човек, който живее в обществото, са необходими две неща; успех в обществения и в личния живот, победи в обществото и семейни радости.

Майка му, която се грижеше за него самоотвержено, се разболя тежко. Наложи се да забрави собствените си грижи и да бди над нея, но не му достигнаха сили. В минути на опасност пламенните и страстни натури проявяват чудеса от издръжливост и здраве; но слабите и вяли хора не са в състояние да поддържат висок дух. Макар че Реймон минаваше в обществото за добър син, той грохна физически под тежестта на умората. Прикован в леглото си, измъчен виждайки край себе си само прислужници или малцина приятели, забързани да се върнат сред кипежа на обществения живот, Реймон си спомни за Индиана и съжали искрено за нея, защото в този момент тя би му била много необходима. Припомни си какви трогателни грижи беше проявила тя към своя стар и намръщен съпруг и си представи с каква нежност и обич би заобиколила своя любим. „Ако бих приел жертвата й — помисли си той, — тя щеше да бъде опозорена, но какво значение щеше да има това в положението, в което се намирам сега? Нямаше да бъда сам в този лекомислен и себичен свят! Отхвърлената с презрение от всички Индиана щеше да стои, любеща и предана, в краката ми; щеше да оплаква мъките ми и щеше да съумее да ги облекчи. Защо прогоних тази жена? Тя толкова много ме обичаше, че би могла да се примири с хорските обиди и да ми дари щастие.“