Юлиан

И се разделихме, както пътници, прекарали една нощ в някой хан, поемат всеки своя път на следния ден. След като Гал замина, плаках за последен път като дете. И все пак го мразех. Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.

На 1 юни 348 година, сякаш по някакво ново хрумване на двореца, владиката Георгий получи нареждане да ме изпрати в Константинопол. Вуйчо ми Юлиан беше в Египет, но неговата прислуга щеше да бъде на мое разположение. Щях да изучавам философия при Ецеболий, любимец на Констанций. За духовна кариера изобщо не ставаше дума и това ме зарадва, но никак не се понрави на владиката Георгий.

— Не мога да разбера защо благородният август е променил решението си. Той бе съвсем категоричен, когато беше тук.

— Може би иска да ме натовари с друга работа — отвърнах колебливо аз.

— Какво по-добро от това да служиш на Бога? — Владиката Георгий нямаше настроение. Атанасий още се намираше в Александрия и както изглеждаше, Георгий бе осъден да прекара останалата част от живота си в Кападокия. Той съвсем неохотно нареди да се извършат приготовленията за моето заминаване.

Един топъл мъглив ден се качих на колата, която щеше да ме отведе в Константинопол. Преди да потеглят конете, владиката Георгий ме запита дали съм върнал всичките томове от Плотин в библиотеката му, тъй като секретарят му докладвал, че един том липсвал. Заклех се, че съм върнал и последния том тази сутрин; това беше вярно — набързо си бях преписал някои пасажи. След това той ме благослови и ми подари Светото писание на галилеяните, но не в сребърна обковка, а подвързано с евтина кожа. Очевидно смяташе, че не ми е съдено да бъда цезар! Въпреки това му благодарих сърдечно и се сбогувах с него. Кочияшът размаха камшика и конете тръгнаха в тръс. За пръв път от шест години напусках пределите на Мацелум. Детството ми беше минало и още бях жив.

V

— Харесваш и Бакхилидовата поезия, така ли? Ти наистина имаш отличен вкус! Няма съмнение.

Бях толкова възхитен от ласкателствата на Ецеболий, че ако в този миг той би поискал като литературно упражнение да скоча от покрива на вуйчовата къща, щях да го направя с удоволствие, цитирайки някой подходящ пасаж от Хезиод, докато падам. Той ме изпитваше подробно за Хезиод, Омир, Херодот, Тукидит и Теогнид и аз бъбрех като маймуна. Седем часа наред той ме слуша да рецитирам хиляди стихове, които бях научил наизуст в Мацелум. Преструваше се на смаян.

— Знаех, че владиката Георгий е много начетен — каква завидна библиотека! Но никога не предполагах, че е толкова гениален учител.

Аз се усмихвах с глупава самодоволна усмивка и продължавах да говоря. Най-сетне езикът ми се бе развързал. Някои мислят, че оттогава не съм спирал да бърборя.

Като малък бях ходил в патрицианското училище, където Ецеболий ми беше учител. Така че бързо, започнахме оттам, докъдето бяхме стигнали, като че ли нищо не се беше променило освен това, че сега бях непохватен юноша с гъсто обрасла с мъх брадичка, който ставаше почти невидим по бузите и тук-таме с косъмчета по горната устна. Имах ужасен вид, но отказвах да се бръсна: „Аз ще ставам философ“ — казвах гордо и не исках нищо да чуя.

В Константинопол ме оставиха напълно свободен. Имах само една аудиенция с Евсебий. Казвам аудиенция, защото Евсебий не само управляваше от името на императора, но му и подражаваше. Дори се говореше на шега, че ако някой иска да издействува нещо, трябва да се обърне към Констанций, защото се смятало, че има известно влияние върху главния управител на двореца.

Евсебий ме прие в покоите си. Стана да ме поздрави (въпреки че бе втори след императора по власт, той беше само illustris и аз стоях по-високо от него по титла). Поздрави ме с нежното си детско гласче и ми даде знак да седна до него. Забелязах, че тлъстите му пръсти блестяха от диаманти и индийски рубини и цял миришеше на розово масло.

— Чувствува ли се удобно благородният Юлиан в къщата на вуйчо си?

— Да, напълно удобно.

— Сметнахме, че ще предпочетеш да живееш там, отколкото да се затвориш в двореца. Разбира се, ти си само на две крачки от двореца и се надяваме често да ни посещаваш. — Той се усмихна и на бузите му се появиха трапчинки.

Попитах кога ще се върне императорът.

— Не знаем, сега се намира в Низибис9. Има слух, че е възможно да влезе в решително сражение със Сапор. Но ти знаеш толкова, колкото и ние. — Той направи почтителен жест към мен. — Получаваме отлични доклади за учението ти. Ецеболий ни съобщава, че имаш необичайна за възрастта си ораторска дарба, макар че — ако мога така да се изразя — тя съвсем не е необичайна за вашето семейство.

Колкото и да бях изплашен, не можах да не се усмихна на преувеличението. Нито Констанций, нито Гал можеха да развият една теза или да произнесат горе-долу прилична реч.