Избрана

— Ти си причината за всичко. И ти го знаеш, и аз го знам. Но най-важното е, че и Никс го знае.

Неферет се изсмя:

— И друг път си използвала името на богинята, за да ме заплашваш, но аз си оставам могъща Висша жрица, а ти си една тъпа новачка, която е изоставена от всичките си приятели.

Преглътнах с усилие. Тя беше права. Неферет беше могъща Висша жрица, а аз бях нищожество. Взех глупави решения и изгубих доверието на приятелите си. И тя все още контролираше нещата. Дълбоко в сърцето си знаех, че Неферет таи злоба и омраза, но дори аз не ги виждах изписани на лицето й. Тя беше лъчезарна, красива и властна. Приличаше на идеалния образ на Висша жрица и Богоизбрана. Как можа да ми хрумне да се опълча срещу нея? И после усетих игривата закачка на вятъра, горещината на летен ден, приятния хлад на морски бряг, необятната шир на земята и силата на моя дух. Новото доказателство за благосклонността на Никс затрептя около кръста ми и думите на богинята отекнаха в паметта ми. Тъмнината невинаги означава зло, както светлината невинаги носи добро.

Изправих рамене. Съсредоточих се върху петте стихии, вдигнах ръце с дланите нагоре и без да докосвам Неферет, блъснах въздуха. Висшата жрица полетя назад, спъна се, загуби равновесие и тупна по задник на пода. От аудиторията изскочиха неколцина воини да й помогнат да стане. Наведох се, като се престорих, че проверявам дали е добре и прошепнах:

— Можеш да размислиш дали пак да ме ядосаш, старице.

— Не всичко между нас е свършило — изсъска Неферет.

— Поне веднъж да съм съгласна с теб.

Отдалечих се, а воините, вампирите и новаците, които се тълпяха от аудиторията, се насъбраха около нея. Чух я да ги уверява, че само е стъпила накриво и се е спънала и че всичко е наред.

Не изчаках Близначките и Деймиън да излязат и да не ми обърнат внимание. Обърнах гръб на всички и се отправих към общежитието. Рязко спрях, когато Ерик излезе от сенките в края на залата. Очите му бяха широко отворени от изумление. Изглеждаше потресен и блед. Очевидно бе станал свидетел на сцената между Неферет и мен. Повдигнах брадичка и погледнах познатите му сини очи.

— Да, тук стават повече неща, отколкото предполагаш — уведомих го.

Ерик поклати глава, но по-скоро от учудване, отколкото от недоверие.

— Неферет… тя е… тя е… — започна да заеква той и погледна над рамото ми към тълпата, която беше заобиколила Висшата жрица.

— Тя е зла кучка? Тези думи ли търсиш? Да, такава е. — Почувствах се добре, като го казах. Особено на Ерик. Исках да му обясня още неща, но следващите му думи ме спряха.

— Това не променя стореното от теб.

Изведнъж се почувствах страшно уморена.

— Знам, Ерик — съгласих се и мълчаливо го отминах.

Първите лъчи на зората осветяваха небето и придаваха на мрака пастелен оттенък на мъгливо утро. Дишах дълбоко и вдъхвах хладината на новия ден. Сблъсъкът с Неферет и Ерик ми донесе странно спокойствие и мислите ми лесно се подредиха в две колонки.

От положителната страна: Първо, моята най-добра приятелка вече не беше неживо, мъртво и кръвожадно същество. Разбира се, не бях сигурна точно какво е, нито къде беше. Второ, вече нямах три гаджета, с които да жонглирам. Трето, не бях Обвързана към никого и това също беше хубаво. Четвърто, Афродита не беше мъртва. Пето, бях разкрила на приятелите си някои неща, които отдавна исках да им кажа. Шесто, вече не бях девствена.

От отрицателната страна: Първо, вече не бях девствена. Второ, вече нямах гадже. Нито едно. Трето, може би по някакъв начин бях станала причина за смъртта на вампира поет лауреат и ако не бях аз, беше го сторил някой от семейството ми. Четвърто, Афродита беше човек и очевидно беше вбесена. Пето, повечето ми приятели ми се сърдеха и ми нямаха доверие. Шесто, не бях престанала да ги лъжа, защото все още не можех да им кажа истината за Неферет. Седмо, бях намесена във война между вампири (каквато все още не бях) и човешки същества (каквато вече не бях). И големият победител, осмо, най-властният вампир на нашето време, Висшата жрица Неферет, беше мой заклет враг.

— Мяу! — Нацупеният глас на Нала ме предупреди да разтворя ръце точно преди котката да се хвърли върху мен.

Прегърнах я.

— Някой ден ще скочиш твърде бързо и ще паднеш по задник — усмихнах се аз. — Като Неферет.

Нала започна да мърка и потърка муцуна в лицето ми.

— Е, Нала, по всичко личи, че съм се забъркала в голяма каша. Отрицателните страни в живота ми определено преобладават над положителните и знаеш ли кое е най-странното? Започвам да свиквам с това. — Котката продължаваше да мърка и аз я целунах по бялото петънце на носа. — Предстоят ми трудности, но искрено вярвам, че съм Избрана от Никс, а това означава, че богинята ще ме подкрепя. — Нала издаде котешки звук, наподобяващ недоволно мърморене на раздразнителна стара дама, и аз побързах да се поправя. — Ще ни подкрепя. — Преместих котката в ръцете си, за да отворя вратата на общежитието. — Разбира се, това, че Никс е избрала мен, ме кара да се съмнявам в способностите й да взема решения — пошегувах се аз, но само донякъде.