Избрана

— Не знам. Аз… — Загубих способността си да говоря и погледът ми се замъгли. Болката в стомаха ми се засили. Воините ме наобиколиха. Сграбчих ръката на Деймиън. Въпреки че ми се сърдеше, той ме прегърна и ми каза, че всичко ще бъде наред.

Болката се плъзна към сърцето ми. Умирах ли? Не кашлях и не храчех кръв. Дали получавах сърдечен удар? Имах чувството, че съм попаднала в чужд кошмар, където ме изтезават невидими кинжали и ръце.

Пронизващата болка стигна до врата ми и ми причерня пред очите. Разбрах, че падам, но болката беше непоносима. Не можех да направя нищо… Умирах…

Изведнъж ме хванаха и вдигнаха силни ръце и смътно осъзнах, че Дарий ме носи.

След това почувствах ужасяваща пронизваща сърцето болка и започнах да пищя. Струваше ми се, че го изтръгват. И точно когато вече не издържах, всичко спря. Болката премина така внезапно, както бе започнала, и ме остави задъхана и обляна в пот, но в добро състояние.

— Чакай. Пусни ме. Добре съм — рекох аз.

— Милейди, ти изпитваше страшна болка и трябва да отидеш в лечебницата — отвърна Дарий.

— Добре съм. Спри. — Зарадвах се, като чух, че гласът ми отново е нормален, а после потупах мускулестото му рамо. — Пусни ме. Говоря сериозно. Нищо ми няма.

Въпреки че не му се искаше, Дарий спря и внимателно ме сложи на земята. Имах чувството, че съм някакъв научен експеримент, докато Близначките, Деймиън и другите воини ме зяпаха с учудени изражения.

— Добре съм упорито настоях аз. — Не знам какво се случи, но вече всичко свърши. Сериозно.

— Трябва да отидеш в лечебницата — повтори Дарий. — След като изнесе речта си. Висшата жрица ще дойде да те види.

— Не. Категорично не. Тя е заета. Не е необходимо да се тревожи само защото ме е свил стомахът.

Повдигнах брадичка и преглътнах и последната си капка гордост.

— Имах газове. Много. Попитай приятелите ми.

— Той се обърна към Близначките и Деймиън.

— Да, тя често има газове — потвърди Шоуни.

— Викаме й Смрадливка — добави услужливо Ерин.

— Наистина страда от изключително силни газове — заключи Деймиън.

Съзнавах, че приятелите ми ме подкрепиха, но не защото всичко е простено и забравено и пак сме най-добри дружки, а се бяха възползвали от отличната възможност да ме поставят в неудобно положение. Боже, как ме болеше главата.

— Газове? — попита Дарий. Устните му потрепнаха.

Повдигнах рамене и безпроблемно се изчервих.

— Газове — потвърдих. — А сега може ли да отидем в аудиторията? Чувствам се много по-добре.

— Както желаеш, милейди. — Дарий ми отдаде чест.

— Какво беше всичко това? — прошепна Деймиън, който се приближи до мен.

— Нямам представа.

— Тя нямала представа… — тихо добави Шоуни.

— Знаеш, но не искаш да ни кажеш — измърмори Ерин.

Не можах да кажа нищо и тъжно поклатих глава. Аз бях причината. Вярно, имах сериозни основания, поне за някои неща, но истината беше, че твърде дълго лъгах приятелите си. Както каза Шоуни, последиците бяха гадни и както отбеляза Ерин, те определено ме преследваха по петите. Никой не проговори по пътя до аудиторията. Влязохме и Джак се присъедини към нас. Не ме погледна. Седнахме близо един до друг, но никой не ми говореше. Близначките бъбреха помежду си, както обикновено, оглеждаха залата и търсеха Ти Джей и Коул, които ги видяха първи и се втурнаха да седнат до тях. Флиртуването, което последва, можеше да ме накара да се закълна никога повече да не ходя на срещи. Сякаш имах друг избор. Бях се влачила зад всички, затова седях на най-крайното място на последния ред. Деймиън и останалите от групата бяха пред мен. Чух го да шепне на Джак и да му разказва какво се е случило с Афродита и Стиви Рей. Никой не ми каза нищо, дори не се обърна да ме погледне.

Всички бяха неспокойни и ми се стори, че чакахме цяла вечност. Запитах се какво ли е намислила Неферет, по дяволите. Тя беше свикала това общо събрание. Цялото проклето училище беше там, въпреки че аз се чувствах невероятно самотна и нещастна. Опитах се да видя дали Ерик не ме гледа гневно отнякъде, но не го забелязах. Съзрях горкия малък Иън Боузър, който седеше на първия ред. Очите му бяха зачервени и изглеждаше така, сякаш е загубил най-добрия си приятел. Знаех как се чувства.

По едно време из тълпата се разнесе шепот и в аудиторията влезе Неферет. Следваха я неколцина старши преподаватели, сред които Дракона Ланкорд и Ленобия. Обкръжена от Синовете на Еребус, Висшата жрица царствено се отправи към сцената. Всички млъкнаха и насочиха вниманието си към нея.

Неферет не изгуби време и пристъпи направо към същината на въпроса.

— Отдавна живеем в мир с човеците, въпреки че те ни обиждат и отлъчват от обществото си от десетилетия. Завиждат ни заради нашия талант и красота, богатство и власт. И завистта им постепенно прераства в омраза. А сега омразата се промени в насилие, извършвано срещу нас от хора, които се наричат религиозни и добродетелни. — Смехът й беше студен и звучен. — Колко възмутително.

Трябваше да призная, че Неферет е невероятно добра. Тя умееше да хипнотизира тълпата. Ако не беше Висша жрица, Неферет определено можеше да бъде една от най-известните актриси на епохата.