Избрана

— Ако не ме пуснеш, няма да мога да отида до мястото си на земята — каза тя.

Втренчих се в червените й очи и се опитах да съзра някакви следи от най-добрата ми приятелка, но видях само още една непозната със студени очи.

— Ти няма да бъдеш земята, а ще стоиш в средата на кръга с мен.

— Тогава кой ще завърши кръга? Джак си тръгна, пък и той не е точно… — Стиви Рей млъкна, когато погледът й обходи кръга и се спря на Афродита. — Не! — изсъска тя. — Не и тя!

— Престани! — извиках аз и природните стихии раздвижиха въздуха около мен в отговор на гнева и отчаянието ми. — Афродита ще представлява земята. Съжалявам, че това не ти харесва. Съжалявам, че не я харесваш. Съжалявам за страшно много неща, но не мога да направя нищо. Ще трябва да го понесеш, така както аз ще го понеса. Застани тук и стой мирно, за да видим дали ще успея да направя нещо.

Съзнавах, че всички ме гледат — Близначките и Деймиън с обвинителните погледи на непознати, а Стиви Рей с гняв и неподправена омраза, макар че не бях сигурна дали са насочени към Афродита, или към мен. Хвърлих бърз поглед към Афродита. Тя стоеше в северния сектор на кръга и предпазливо гледаше Стиви Рей.

Страхотно. Чудесна атмосфера за преклонение пред богиня. Затворих очи и си поех дълбоко дъх няколко пъти, за да се съсредоточа. „Никс, знам, че ужасно обърках нещата, но, моля те, бъди с мен и приятелите ми. Лечението на Стиви Рей е по-важно от драмата между нас. Неферет иска да ме раздели с всеки, включително и с теб, но аз няма да престана да разчитам на теб… и да ти вярвам.“ След това отворих очи и решително тръгнах към Деймиън. Той обикновено ме посрещаше с мила усмивка. Тази нощ обаче Деймиън срещна погледа ми, без да трепне, но в изражението му нямаше нищо мило или дружелюбно.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг първата природна стихия, вятъра! — Говорех със силен, ясен глас, вдигнах ръце над главата си, когато произнесох името на природната стихия, и изпитах неописуемо облекчение, когато около Деймиън и мен се уви порив на вятър, разроши косите ни и развя дрехите ни. Обърнах се надясно и тръгнах към Шоуни.

Не очаквах, че тя ще ме погледне радушно, и така и стана. Шоуни ме гледаше мълчаливо с черните си предпазливи очи. Потиснах отчаянието, което отхвърлянето й ме накара да почувствам, и призовах огъня.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг втората природна стихия, огъня!

Мигновено усетих топлина върху кожата си и веднага забързах към Ерин, която също беше мълчалива и необщителна.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг третата природна стихия, водата!

Обърнах се с гръб към уханията на море и се приближих до Афродита. Тя срещна погледа ми спокойно и мрачно ми се усмихна.

— Не е приятно, когато приятелите ти се сърдят, нали? — попита тя тихо, за да я чуя само аз.

— Да. И съжалявам, че имах нещо общо с твоите приятели, когато ти се ядосаха.

— Не. — Афродита поклати глава. — Ти не беше виновна. Аз взех неправилни решения. Точно както твоите неправилни решения те забъркаха в тази каша.

— Благодаря, че ми го напомни — отвърнах аз.

— Дошла съм да помагам. По-добре побързай. Страшната Стиви Рей започва да обезумява.

Не беше необходимо да поглеждам през рамо към Стиви Рей, за да се уверя, че Афродита е права. Усещах, че безпокойството на Стиви Рей се засилва. Тя приличаше на стегнато навит ластик, който всеки момент щеше или да се скъса, или да изхвърчи безконтролно.

— Като обучаваща се за Висша жрица на нашата Велика богиня Никс аз използвам силата и могъществото й, за да призова в моя кръг четвъртата природна стихия, земята!

Разнесе се приятен мирис на пролетна ливада. Усмихнах се и се обърнах, за да се върна в центъра на кръга и да довърша образуването му, когато Стиви Рей не издържа.

— Не! — ядосано и отчаяно изръмжа тя. — Афродита не може да представлява земята! Аз съм земята! Само това ми остана! Няма да й позволя да ми я вземе!

Със зашеметяваща бързина Стиви Рей се нахвърли върху Афродита.

— Не! Стиви Рей, престани! — извиках аз и се опитах да я дръпна, но това беше все едно да отместя мраморна колона. Тя беше твърде силна. Афродита имаше право. Стиви Рей не беше нито човек, нито новачка или вампир, а нещо повече и много опасно. Тя държеше Афродита в грозна пародия на прегръдка. Видях заслепяващия блясък на големите й криви зъби и после Афродита изпищя, когато Стиви Рей ги впи в шията й. — Помогнете ми да я дръпнем! — изкрещях аз и отчаяно погледнах Деймиън и Близначките.

— Не мога! — отвърна Деймиън. — Не мога да помръдна.

— Ние също! — отговори Шоуни.