Избрана

Не бях в състояние да говоря, нито да откъсна очи от Ерик. Лицето му представляваше красива непроницаема маска. Или поне беше непроницаемо, докато не заговори. Тогава каменното му изражение се промени в отвращение. Плътният му изразителен глас беше подигравателен.

— Ти ли ще им разкажеш, миличка, или аз?

Исках да му изкрещя да млъкне и да го помоля да ми прости, и да призная, че той е бил прав, а аз дълбоко съм грешала, но от устата ми се изтръгна само едно прошепнато „не“, толкова тихо, че дори Деймиън не ме чу. Скоро разбрах, че дори да бях изкрещяла, щеше да е все едно. Ерик бе дошъл, за да ми го върне, и нищо нямаше да му попречи.

— Чудесно. Аз ще им кажа. — Ерик погледна всеки от приятелите ми. — Нашата Зи се чука с Лорън Блейк.

— Какво!? — едновременно се провикнаха Близначките.

— Не е възможно! — отказа да повярва и Деймиън.

— Н-не… — заеквайки промълви Джак.

Афродита не каза нищо.

— Вярно е. Видях ги. Днес. В спортната зала. Когато всички вие мислехте, че тя е много разстроена, защото съм се Променил. Да, Зоуи, видях колко разстроена беше. Толкова разстроена, че смучеше кръвта на Блейк и го яздеше като кон.

— Лорън Блейк? — Шоуни беше крайно изумена.

— Господин Лиричният? Мъжът, за когото през първия срок говорехме, че ще излапаме като шоколадче? — попита Ерин със същия тон като близначката си и ме погледна стъписано и ужасено. — Сигурно сме изглеждали напълно жалки.

— Защо не каза? — попита Шоуни.

— Защото ако беше казала колко са влюбени, може би нямаше да ви хареса как Зоуи ме използва и се преструва, че сме заедно, а през това време се измъква и отива при Блейк. Пък и вероятно й е доставяло удоволствие да ви се присмива — злобно каза Ерик.

— Не те използвах — възразих аз и се изненадах, че гласът ми изведнъж прозвуча силно. — И на вас двете не съм се присмивала. Кълна се.

— Да, може да вярваме на думата ти — презрително подхвърли Ерик. — Тя е лъжкиня и развратница. Използвала ви е всичките, както използва мен.

— Добре. А сега е време да млъкнеш — намеси се Афродита.

— Страхотно — изсмя се Ерик. — Една развратница защитава друга.

Афродита присви очи и вдигна дясната си ръка. Клоните на дъба, които се намираха най-близо до главата на Ерик, се наведоха към него и се разнесе предупредително пращене на дърва.

— Вече няма да искаш да ме ядосваш — каза тя. — Твърдиш, че държиш на Зоуи, но се обърна срещу нея като крастав помияр, защото е наранила жалкото ти самолюбие. А аз мога да потвърдя пред всички, че то наистина е жалко. Ти направи онова, за което дойде, и сега е време да си вървиш.

Поразителните сини очи на Ерик отново се стрелнаха към мен и за секунда ми се стори, че виждам в тях предишния Ерик, страхотното момче, което бе започнало да се влюбва в мен, но после болката в изражението му премахна и последната капка доброта.

— Добре. Махам се — рече той и тръгна.

Погледнах Афродита.

— Благодаря.

— Няма проблем. Знам какво е да объркаш нещата и завинаги да настроиш хората срещу себе си — отговори тя.

— Наистина ли си била с господин Блейк? — попита Деймиън.

Кимнах.

— Мамка… — каза Шоуни.

— … му — довърши Ерин.

— Той е много красив — обади се Джак.

Отново си поех дълбоко дъх и изтърсих:

— Лорън Блейк е най-големият шибан задник, когото познавам.

— Брей. Ти псуваш — отбеляза Афродита.

— Използвал те е за секс? — попита Деймиън и пак ме потупа по рамото.

— Не точно. — Избърсах с ръка лицето си, сякаш така можех да изрека правилното нещо. Беше време да им разкажа за Стиви Рей. Искаше ми се да бях репетирала какво да кажа. Вдигнах глава, видях, че Афродита ме гледа, и неочаквано се зарадвах, че тя е там. Афродита поне можеше да ме подкрепи и да помогне на Деймиън и Близначките да ме разберат. В същия миг от оградата зад мен се разнесе странен звук. Не бях сигурна дали наистина съм чула нещо, но Деймиън надникна над рамото ми и попита:

— Какво беше това?

— Тайната врата се отваря — отговори Афродита.

По гърба ми полази ужасяващо лошо предчувствие. Станах и така принудих Нала да се оплаче на висок глас, а Близначките озадачено да сбърчат чела, когато от другата страна на отворената врата се чу гласът на Стиви Рей.

— Зоуи? Аз съм.

Хукнах към тайната врата и изкрещях:

— Не, Стиви Рей! Стой там…

Мръщейки се, Стиви Рей мина през вратата в оградата, която опасваше училището.

— Зоуи? Аз… — започна тя, а после видя останалите, които стояха зад мен, и се вцепени.

Нала измяука, изви гръб и злобно понечи да се хвърли върху Стиви Рей, като съскаше и плюеше като психясала котка. За щастие рефлексите ми на новачка ми позволиха да я сграбча, преди да профучи покрай мен.

— Нала, не! Това е Стиви Рей — рекох аз, докато се борех с уплашената котка и внимавах да не ме одраска.

Стиви Рей се дръпна назад и приклекна в отбранителна позиция в сянката на зида. Виждаха се само горящите й в червено очи.

— Стиви Рей? — изненадано попита Деймиън.