Избрана

Кимнах, без да съм сигурна дали мога да имам доверие на гласа си, ако заговоря.

— Ще ти позволя усамотение, жрице, но не се отдалечавай много оттук. Не забравяй, че Неферет омагьоса периметъра, затова ако минеш през тайната врата и пресечеш линията на магията й, за секунди ще бъдеш обкръжена от Синовете на Еребус. — Усмивката му беше мрачна, но добродушна. — А това няма да ти помогне да се съсредоточиш в молитвите си, милейди.

— Ще го запомня. — Опитах се да не трепна, когато Дарий ме нарече „жрица“ и „милейди“ Изобщо не заслужавах тези титли. С едно-единствено плавно и бавно движение той скочи от седем метровия зид и леко се приземи. След това ме поздрави, като допря юмрук до сърцето си, леко се поклони и безшумно изчезна в мрака.

И тогава краката ми решиха, че повече не могат да ме държат. Отпуснах се на тревата в основата на познатия стар дъб, допрях колене до брадичката си, увих ръце около тях и се разплаках, тихо и безутешно.

Съжалявах невъобразимо много. Как можеше да съм толкова глупава? Защо повярвах на лъжите на Лорън? Наистина му повярвах. И сега не само му дадох девствеността си, но и се Обвързах към него и това ме правеше двойна идиотка.

Исках да бъда при баба. Изхлипах и бръкнах в джоба на роклята си да извадя мобилния си телефон. Щях да й разкажа всичко. Щеше да бъде покъртително и неудобно, но знаех, че тя няма да ме изостави, нито да ме съди. Баба нямаше да престане да ме обича. Телефонът ми обаче не беше в мен. И после си спомних, че беше паднал от джоба ми, докато се събличахме с Лорън. Бях забравила да го взема. Колко типично за мен! Затворих очи и подпрях глава на грубата кора на дъба.

— Мяууу!

Топлият влажен нос на Нала се допря до лицето ми. Без да отварям очи, аз разперих ръце, за да може котката да скочи в скута ми. Тя сложи предните си лапи на рамото ми и притисна муцуна до врата ми, като ожесточено мъркаше, сякаш звукът можеше да ме принуди да се почувствам по-добре.

— О, Нала, забърках страхотна каша.

Прегърнах котката си и оставих риданията да разтърсят тялото ми.

Двадесет и пета глава

Чух, че към мен се приближават стъпки, и реших, че Дарий се връща да провери как съм. Опитах се да се овладея, избърсах с ръкав лицето си и се помъчих да престана да плача.

— По дяволите, Афродита, ти беше права! Тя наистина изглежда адски зле — каза Шоуни.

Вдигнах глава и видях, че към мен вървят Близначките, Афродита и Деймиън.

— Зи, имаш сополи по лицето — рече Ерин, поклати глава и се обърна към Шоуни. — За жалост и аз трябва да отбележа, че Афродита е права.

— Нали ви казах — самодоволно рече Афродита.

— Не мисля, че е уместно да адмирираме Афродита, защото се оказа права, че нещо сериозно не е наред със Зоуи.

— Деймиън, много бих искала… — започна Ерин.

— … да престанеш с проклетите глупости от речника на гейския учебен център — довърши мисълта й Шоуни.

— Вие двете млъкнете или си купете речник! — превзето ги скастри Деймиън.

Знаех, че е странно, но разправията им прозвуча чудесно.

— Вие сте жалък спасителен екип — сгълча ги Афродита. — Вземи. — Тя ми даде топка чисти (надявам се) хартиени носни кърпички. Аз съм по-полезна от вас тримата. Срамота.

Деймиън изсумтя, отмести Близначките от пътя си и приклекна до мен. Издухах носа си, избърсах лицето си и едва тогава го погледнах.

Случило се е нещо лошо, нали? — попита той.

Кимнах.

— По дяволите. Още някой ли е умрял? — попита Ерин.

— Не. — Гласът ми потрепери и аз отново се прокашлях.

Този път прозвуча задавено, но повече приличаше на моя.

— Не, никой не е мъртъв. Изобщо не става дума за такова нещо.

— Хайде, разкажи ни — подкани ме Деймиън и леко ме потупа по рамото.

— Да, знаеш, че можем да се справим заедно почти с всичко — рече Шоуни.

— Точно така, сестра ми — подкрепи я Ерин.

— Ще повърна от вашата интелектуална изродщина — обади се Афродита.

— Млъкни! — заповядаха й в един глас Близначките. Вгледах се във всеки от моите приятели. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да им кажа за Лорън. И за Стиви Рей. И трябваше да го направя, преди думите на Неферет да се сбъднат и лъжите, и тайните ми да им писнат толкова много, че да ги загубя.

— Всичко е много объркано, сложно и грозно — започнах аз.

— А, имаш предвид като Афродита — отбеляза Ерин. — Няма проблем. Започваме да свикваме — обади се Шоуни.

— Умрете, тъпанарски близначки! — сопна се Афродита.

— Ако вие трите млъкнете, Зоуи вероятно ще може да обясни какво не е наред — скастри ги Деймиън, едва сдържайки любопитството си.

— Извинявай — казаха Близначките.

Афродита само завъртя очи.

Поех си дълбоко дъх и отворих уста, за да разкажа цялата отвратителна история, когато оживеният глас на Джак ме прекъсна.

— Намерих го!

Той дотърча при нас. Симпатичната му усмивка леко помръкна, когато ме видя, и това доказа, че наистина изглеждах зле, както и се чувствах. После той бързо седна до Деймиън и остави Ерик да стои сам и да ме гледа.

— Хайде, миличка — рече Деймиън и отново ме потупа по рамото. — Сега всичките сме тук. Кажи ни какво се е случило.