Избрана

— Да, без да се обиждаш — завърши Деймиън.

— Хей, интелектуални изроди, които все още сте живи — подвикна Афродита, която беше застанала под големия дъб. — Предлагам да се дръпнете от неживото момиче. Тя хапе.

— Ти хапеш! — троснато рече Шоуни.

— Кучка! — обади се Ерин.

— Афродита казва истината — рече Стиви Рей и сетне погледна Деймиън, Близначките и мен. — Обясни им.

— Стиви Рей има проблем с кръвта. Тя трябва да я пие или ще полудее.

Афродита изсумтя.

— Кажи им истината — настоя Стиви Рей.

Въздъхнах примирено и им я разказах накратко.

— Стиви Рей е една от групата новаци, които умряха и после се съживиха в този вид. Те убиха футболистите от „Съюза“ миналия месец. И едва не убиха Хийт. Разбрах какво се е случило със Стиви Рей, докато измъквах Хийт от тях. Само че тя е различна от тях. Запазила е човечността си.

— Но я губи — уточни Афродита.

Намръщих се.

— Да, може да се каже. Ето защо трябва да излекуваме Стиви Рей, за да стане отново такава, каквато беше.

Близначките и Деймиън дълго мълчаха.

— Знаела си за нея от месец, но не каза нищо? — попита Деймиън.

— Остави ни да мислим, че Стиви Рей е мъртва — обади се и Шоуни.

— И се държа така, сякаш тя наистина е мъртва — добави Ерин.

— Тъпаци! — провикна се Афродита. — Зоуи не можеше да ви каже. Нямате представа какви сили действат тук.

— Говориш като от телевизионен канал за евтини научнофантастични филми — отбеляза Шоуни.

— Не ти вярваме, кучко — допълни Ерин.

— Знаела си за нея от месец, но не каза нищо — повтори Деймиън, но този път не го произнесе като въпрос.

— Афродита е права — заявих аз. — Не можех да ви кажа за Стиви Рей. Имаше смекчаващи вината обстоятелства. — И още ги имаше. За приятелите ми беше по-добре да не знаят, че Неферет стои в дъното на цялата история, дори ако това ги накараше да ме намразят.

— Не ме интересува какво говори Афродита. Ние сме твои приятели. Най-добрите ти приятели. Трябваше да ни кажеш — упрекна ме Деймиън.

— Смекчаващи вината обстоятелства? — зачуди се Ерин. — Изглежда Афродита изведнъж е станала част от тези обстоятелства.

— А имаше ли смекчаващи вината обстоятелства, когато пазеше в тайна Лорън Блейк? — предпазливо попита Шоуни и присви очи.

Не знаех какво да отговоря. Виждах, че приятелите ми се отчуждават от мен, и най-лошото беше, че заслужавах да ми обърнат гръб.

— Как да ти имаме доверие, щом криеш от нас разни неща? — Както обикновено Деймиън обобщи мислите на всички в едно простичко изречение.

— Знаех си, че идеята е лоша — намеси се Стиви Рей. — Махам се оттук.

— Защо? За да ядеш хора и да всяваш ужас? — подхвърли Афродита.

Стиви Рей се завъртя към нея и изръмжа.

— Може да започна с теб, вещице.

— Господи, успокой се. Само попитах. — Афродита се опита да говори равнодушно, но аз видях страх в очите й.

Отново хванах Стиви Рей за ръката и я стиснах силно, когато тя се помъчи да се отскубне. Без да й обръщам внимание, погледнах Деймиън и после Близначките.

— Ще ми помогнете ли да я излекуваме, или не?

— Аз ще ти помогна, но вече ти нямам доверие — отвърна Деймиън.

— Ние също — в един глас казаха Близначките.

Стомахът ми пак се беше свил на стегната топка. Изпитах желание да се хвърля на тревата, да се разплача и да ги моля: „Останете мои приятели! Не преставайте да ми вярвате!“ Ала не го направих. Не можех. В края на краищата те бяха прави.

— Добре — кимнах. — Да образуваме кръг и да я излекуваме.

— Нямаме свещи — напомни Деймиън.

— Мога да изтичам да взема — предложи Джак, без да ме поглежда. Каза го на Деймиън.

— Не — възразих аз. — Нямаме време, пък и не ни трябват свещи. Ние притежаваме способността да призоваваме природните стихии. Свещите са само част от церемонията. Но въпреки това, мисля, че трябва да отидеш, Джак. Не съм сигурна какво ще се случи и не искам да рискувам да пострадаш.

— Д-добре — заеквайки отвърна той, пъхна ръце в джобовете си и бавно тръгна.

— Тази нощ, изглежда, ще приключим с церемонията — отбеляза Деймиън и ме погледна изпитателно.

— Да, тази нощ ще приключим с много неща. — Шоуни ме наблюдаваше и имах чувството, че ме гледа с очи на непозната.

Ерин кимна мълчаливо в пълно съгласие с нея. Стиснах зъби да не изкрещя болката, тъгата и страха си. Приятелите ми бяха всичко, което имах. Как щях да оцелея, ако ги загубех? Как щях да се опълча срещу Неферет? Как щях да се изправя пред Лорън? Как щях да понеса загубата на Хийт и Ерик? И после си спомних нещо, което бях прочела в старата прашна книга, където се ровех, когато се опитвах да намеря как да излекувам Стиви Рей. Цитат от древна вампирска амазонска Висша жрица, написан под рисунка на свирепото й, но красиво лице.

„Да бъдеш Избрана от нашата богиня е привилегия, но и болка“

Започвах да разбирам какво бе имала предвид древната жрица.

— Е, ще го направим ли, или не? — обади се Афродита. Съвзех се.

— Да. Север е натам. — Посочих към дъба, където стоеше тя. — Заемете местата си. — Докато все още държах Стиви Рей за китката, тръгнах към средата на кръга, който се образуваше около мен.