Избрана

— Вярно е, че човеците са много повече от вампирите и ни подценяват, защото сме по-малко на брой. Ала ви обещавам едно — убият ли още някого от сестрите или братята ни, ще им обявя война. — Тя трябваше да изчака, докато одобрителните викове на воините утихнат, преди да продължи, но, изглежда, нямаше нищо против. — Войната няма да бъде открита, но ще бъде смъртоносна и…

Вратите на аудиторията се отвориха, вътре нахлуха Дарий и други двама воини и прекъснаха Неферет. Всички наблюдавахме как вампирите с мрачни лица се приближиха до нея. Стори ми се, че Дарий изглежда странно. Не само че беше блед, но и някак изкуствен, сякаш лицето му се беше превърнало в жива маска.

Неферет се отдалечи от микрофона и наклони глава. Той прошепна в ухото й новината. Щом Дарий я съобщи, Неферет се вцепени, сякаш се мъчеше да се задържи на краката си, докато изпитваше неописуема болка, а после се олюля и се хвана за гърлото. Дракона скочи да я хване, но жрицата отказа помощта му. Тя бавно се върна пред микрофона и с мъртвешки глас каза:

— Трупът на Лорън Блейк, нашият многообичан вампир, поет лауреат, току-що е бил намерен прикован с гвоздеи на главната порта.

Деймиън и Близначките се обърнаха към мен. Сложих ръка на устата си, за да заглуша риданието си на ужас — също както направих, когато видях Лорън и Неферет заедно.

— Това се е случило с теб! — прошепна Деймиън. Лицето му беше бледо пепеляво. — Ти си била Обвързана към него, нали?

Кимнах. Вниманието ми беше приковано в Неферет, която продължи да говори.

— Лорън е бил изкормен и после обезглавен. Както и с професор Нолън, на тялото му е закачен противен цитат от Библията, от тяхната Книга на Йезекиил. „Отхвърлете от себе си всички престъпления, от които беззаконствахте; отвърнете лицата от всичките си мерзости. ПОКАЙТЕ СЕ.“ — Тя млъкна и наведе глава, сякаш се молеше или събираше сили. Гневът й беше толкова ослепителен и божествен, че ударите на сърцето ми се учестиха. — Както казвах, преди тази трагична новина да стигне до нас, войната няма да бъде открита, но ще бъде смъртоносна и ние ще победим. Може би е време вампирите да заемат полагащото им се място в този свят, за да не бъдат поробени от човеците!

Разбрах, че ще повърна, затова изскочих от аудиторията и се зарадвах, че съм седнала в края на последния ред. Знаех, че приятелите ми няма да ме последват. Те щяха да останат в залата и да викат одобрително наред с другите, а аз щях да бъда навън, заета да повръщам, защото дълбоко в душата си знаех, че не бива да повеждаме война срещу човеците. Мирът беше волята на Никс.

Задъхах се, започнах да си поемам дълбоко въздух и се опитвах да престана да треперя.

Е, добре, знаех, че Никс не желае война, но какво можех да направя? Аз бях хлапе и последните ми постъпки доказваха, че не съм много умна. Никс сигурно също ми беше бясна. И с право.

И после си спомних за познатата болка в кръста. Огледах се, за да се уверя, че съм сама, и надигнах роклята си, за да видя кожата си. Татуировката беше там! Красивият ми ажурен белег се беше появил и на кръста ми. Затворих очи. „Благодаря ти, Никс! Благодаря ти, че не ме изостави!“ Облегнах се на стената на аудиторията и се разридах. Плачех за Афродита и Хийт, за Ерик и Стиви Рей. За Лорън. Предимно плачех за него. Смъртта му ме потресе. Съзнавах, че той не ме обичаше и ме беше използвал по настояване на Неферет, но за душата ми това, изглежда, нямаше значение. Чувствах загубата му така, сякаш Лорън бе изтръгнат от сърцето ми. Знаех, че около смъртта му нещо не е наред и не само защото по всяка вероятност беше убит от религиозни фанатици. Тези фанатици може би бяха свързани с мен. Вторият ми баща може би бе причинил смъртта на Лорън.

Неговата смърт… Смъртта на Лорън…

Тялото ми отново се разтърси от ридания. Нямах представа колко време стоях подпряна на стената на аудиторията. Плачех и треперех. Съзнавах, че тъгувам за Лорън, но и за смъртта на момичето, което бях.

— Ти си виновна.

Гласът на Неферет ме прониза. Вдигнах глава, избърсах лице с ръкава си и я видях. Очите й бяха зачервени, но по лицето й не се стичаха сълзи.

Повръщаше ми се от нея.

— Всички мислят, че не плачеш, защото си смела и силна, но аз знам, че е така, защото нямаш сърце. Ти не си способна да обичаш, за да плачеш — смело заявих аз.

— Грешиш. Обичах го, а той ме обожаваше. Но ти вече го знаеш, нали? Промъкна се като змия и ни шпионира! — Неферет погледна през рамо към вратите и вдигна показалец, сякаш показа, че й трябва една минута. Видях, че воинът, който се готвеше да излезе, спря и се обърна с гръб към вратите. Очевидно задачата му беше да пази някой да не ни прекъсне. Неферет отново насочи вниманието си към мен. — Лорън е мъртъв заради теб. Той почувства колко си разстроена и когато периметърът беше нарушен, предположи, че ти бягаш от сценката, която режисирах между теб и горкия, стъписан Ерик — подигравателно се усмихна тя. — Лорън отиде да те търси и затова го убиха.

Поклатих глава и позволих гневът и възмущението ми да потиснат болката и страха.