Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Не ме шибайте с камшик, мис Фелоус — прошепна то. Очите му бяха зачервени. Устните му трепереха. — Аз без да искам.

— Ох, Тими, кой ти е разправял за камшици? — Тя го сграбчи и лудо го притисна.

— Тя каза: с едно дълго въже — отговори детето с разтреперано гласче. — Каза: ще ме шибате, шибате…

— Няма. Тя е лоша, щом приказва така. Но какво стана? Какво стана?

— Той ми каза момче маймуна. Каза ми, че не съм бил истинско момче. Каза, че съм бил животно. — Тими се заля в сълзи. — Каза, че вече нямало да си играе с маймуна. Аз му казах, че не съм маймуна, че не съм маймуна. Той ми каза, че целият съм бил един такъв особен. Каза, че съм бил ужасно грозен. И го повтаряше, повтаряше, и аз го ухапах.

Сега вече плачеха и двамата. Мис Фелоус хлипаше:

— Но това не е вярно. Нали знаеш, Тими. Ти си истинско момче. Ти си мило истинско момченце, най-доброто момченце на света. И никой, никой никога няма да те отнеме от мен.

Вече бе лесно да се реши, лесно бе да се сети какво да прави. Само че трябва да се направи бързо? Хоскинс няма да чака дълго, щом собственият му син е пострадал…

Не, това трябва да се свърши още тази нощ, тази нощ, когато четири пети от института са изпозаспали, а останалата пета тъне в интелектуално опиянение по повод на проекта „Средновековие“.

Тя рядко се връща по това време, но пък не е и нещо нечувано. Пазачът я познава добре и през ум няма да му мине да я разпитва. Няма Да му направи впечатление, че носи куфар. Тя изрепетира безразлично изречената фраза „игри за момченцето“ и спокойната усмивка.

Защо да не й повярва?

Повярва й. Когато влезе отново в къщичката за кукли, Тими не бе заспал още и тя отчаяно се стараеше да се държи както обикновено, за да не го изплаши. Разговаряше с него за сънищата му и слушаше как натъжен пита за Джери.

Малцина ще я видят после и никой няма да пита за вързопа, който носи. Тими ще стои съвсем тихичко, а след това всичко ще е вече свършен факт. Ще бъде извършено и няма да има смисъл да се опитват да поправят каквото и да е. Ще я оставят на мира. Ще ги оставят на мира и двамата.

Тя отвори куфара, извади палтенцето, вълнената шапка ушанка и всичко останало.

Тими попита поразтревожен:

— Защо ми обличате всичките тези дрехи, мис Фелоус?

— Ще те изведа навън, Тими — отвърна тя. — Там, където са сънищата ти.

— Сънищата ли?

Лицето му се изкриви от внезапен копнеж, но в него имаше и страх.

— Не бива да се страхуваш. Ти ще си с мене. Няма да се страхуваш, щом си с мене, нали, Тими?

— Не, мис Фелоус.

Той скри уродливата си главица в тялото, й и с ръката, с която го бе прегърнала, тя усещаше как блъска сърчицето му.

Бе полунощ и тя го взе на ръце. Изключи сигнализацията и тихичко отвори вратата.

И изпищя, защото срещу нея отвъд отворената врата стоеше Хоскинс!

С него имаше още двама души и той се бе вторачил не по-малко учуден от самата нея.

Мис Фелоус се опомни първа, с една секунда по-рано, и се опита да се промуши чевръсто покрай него, но дори и забавянето от една секунда му бе достатъчно. Хвана я грубо и я блъсна навътре върху един скрин. Направи на двамата знак да влязат и застана пред нея, препречил вратата.

— Не очаквах това. Съвсем ли сте си изгубили ума?

Успяла бе да подложи рамото си, така че то, а не Тими да се удари в скрина.

— Какво лошо има в това, да си го взема, доктор Хоскинс? — умолително каза тя. — Нима поставяте загубата на енергия над човешкия живот?

С твърда ръка доктор Хоскинс взе Тими от нея.

— Такава огромна загуба на енергия означава милиони долари загуба за вложителите. Това означава страхотни затруднения за „Стаза инкорпорейтид“. Означава и евентуална известност за една медицинска сестра, пратила всичко, по дяволите заради едно момче маймуна.

— Момче маймуна! — извика мис Фелоус в безсилна ярост.

— Така го наричат журналистите — отвърна Хоскинс.

Появи се единият от мъжете и прокара найлоново въже през няколко дупки в горната част на стената.

Мис Фелоус си спомни въжето, което преди много време Хоскинс бе дръпнал пред входа на помещението с камъка експонат на Адемовски.

— Не! — изкрещя тя.

Но Хоскинс остави Тими на пода и внимателно му свали палтенцето, с което бе облечен.

— Стой тук, Тими. Нищо няма да ти се случи. Ние само ще излезем за малко. Нали разбра?

Тими, пребледнял и безмълвен, едва можа да кимне.

Хоскинс побутна мис Фелоус пред себе си, навън от къщичката за кукли. Тя временно бе изгубила всякаква способност за съпротива. Безучастно забеляза как нагласяват ръкохватката отвън пред къщичката.

— Съжалявам, мис Фелоус — каза Хоскинс. — Исках да ви спестя това. Намислил бях да стане през нощта, та да разберете едва когато всичко е вече свършено.

Тя прошепна без сили:

— Защото вашият син пострада. Защото той изтормози това дете и то му отвърна.