Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Извади от джоба си ксерокопие на страница от вестник.

— Да? Какво има, Джери?

— Тази снимка тук на Тими ли е?

Мис Фелоус се взря в него, после грабна парчето хартии от ръката му. Шумът около проекта „Средновековие“ стана причина за известно възраждане на интереса към Тими от страна на пресата.

Джери я погледна изпитателно, после каза:

— Тук пише, че Тими е момче маймуна. Какво значи това?

Мис Фелоус хвана хлапето за китката и едва се сдържа да не го разтърси.

— Никога не казвай това, Джери. Никога, чуваш ли? Това е лоша дума и ти не бива да я употребяваш.

Джери се измъкна от ръцете й уплашен.

Мис Фелоус накъса парчето хартия със злостно завъртване на китката.

— Сега върви да си играете с Тими. Той има нова книжка, ще ти я покаже.

След това — най-сетне — дойде момичето. Мис Фелоус не го познаваше. Ни една от обичайните заместнички, до чиито услуги бе прибягвала преди, когато бе заета някъде на друго място, не бе свободна сега, в най-върховния момент на проекта „Средновековие“, но секретарката на Хоскинс бе обещала да намери все някого и това трябва да е момичето.

Мис Фелоус се стараеше гласът й да не звучи свадливо.

— Вие ли сте момичето, което пращат в Първи отдел на „Стаза“?

— Да, аз съм Манди Терис. А вие сте мис Фелоус, нали?

— Точно така.

— Съжалявам, че закъснях. Просто такава врява се вдига…

— Зная. Вижте сега, искам да…

— Вие, предполагам, ще гледате? — попита Манди.

По слабото й хубавко и възтъпо лице се изписа завист.

— За това няма да говорим. Вижте сега, искам да влезете вътре и да се запознаете с Тими и Джери. През следващите два часа те ще си играят, така че няма да ви създават никакви неприятности. Имат си мляко и много играчки. Всъщност най-добре е да им се месите колкото може по-малко. Сега ще ви покажа кое къде е и…

— Тими ли е момчето май…

— Тими е лицето, подопечно на „Стаза“ — твърдо отвърна мис Фелоус.

— Исках да кажа, Тими не бива да излиза, така ли?

— И хайде влизайте. Нямате много време.

И когато тя най-сетне тръгна, Манди подвикна след нея пискливо:

— Дано си намерите хубаво място и божичко, как се надявам всичко да мине както трябва.

Мис Фелоус не посмя да й отвърне нищо смислено. Забърза, без да се обръща назад.

Но закъснението на момичето означаваше, че тя не може да си намери хубаво място. Добра се едва до стенния екран в залата за събрания. За което горчиво съжаляваше. Да можеше да се озове на самото място, да можеше някак си да досегне някоя чувствителна точка на оборудването, да можеше по някакъв начин да провали експеримента.

Намери сили да сподави безумието си. Обикновеното разрушение няма да й донесе никаква полза. Пак ще поправят и ще сглобят всичко, и ще проведат експеримента отново. А нея вече няма да я пуснат при Тими.

Няма спасение. Отникъде, освен ако самият експеримент пропадне, освен ако се провали безвъзвратно.

И тя изчака броенето, дебнеше всяко движение върху огромния екран, взираше се в лицата на техниците, когато камерата улавяше ту един, ту друг от тях, дебнеше за тревожно и неуверено изражение, което да подсказва, че нещо неочаквано се е повредило, дебнеше, дебнеше…

Не се появи такова изражение. Броенето стигна до нулата и без всякакъв шум, съвсем скромно експериментът успя!

В новообразувания стаза-възел се бе изправил брадат прегърбен селянин на неопределена възраст в окъсани мръсни дрехи и дървени обувки, зяпнал в тъп ужас пред немислимата промяна, стоварила се върху него.

И докато светът неудържимо ликуваше, мис Фелоус стоеше вцепенена от мъка, блъскана, люшкана, едва ли не смачкана, премазана от своето собствено поражение сред всеобщото тържествуване.

И когато рязко и високо я извикаха по високоговорителя, името й прозвуча три пъти, преди тя да реагира.

— Мис Фелоус. Мис Фелоус. Явете се незабавно в Първи отдел на „Стаза“. Мис Фелоус. Мис Фел…

— Пуснете ме да мина! — викна тя, останала без дъх, докато високоговорителят повтаряше, без да млъква.

Проправяше си път през тълпите с неистова енергия, удряше, размахваше стиснати юмруци, блъскаше, приближаваше се към вратата бавно като в кошмарен сън.

Манди Терис ревеше.

— Не знам как стана. Отидох само до дъното на коридора да погледам от един портативен екран, който бяха сложили. Само за минутка. И тогава, преди да успея да мръдна и да направя каквото и да е… — Внезапно се посипаха кресливи обвинения. — Нали казахте, че няма да ми създават неприятности. Казахте да не им се меся…

Мис Фелоус, разчорлена, обхваната от неудържима треска, й хвърли свиреп поглед:

— Къде е Тими?

Една сестра мажеше ръката на хленчещия Джери, друга приготвяше инжекция против тетанус. По дрехите на Джери имаше кръв.

— Той ме ухапа, мис Фелоус — извика Джери разярен. — Ухапа ме.

— Какво сте направили с Тими? — кресна тя.

— Заключих го в банята — отговори Манди. — Просто натиках вътре това малко чудовище и го заключех.

Мис Фелоус се втурна към къщичката за кукли. Не можеше да се справи с вратата на банята. Отне й цяла вечност, докато отвори и намери грозното момченце, свито в ъгъла.