Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Върнаха се в къщичката за кукли в пълно мълчание, което никой от тях не наруши.

Мина доста време, преди тя да види Хоскинс отново, като се изключи фактът, че от време на време се разминаваха из института. Понякога тя съжаляваше за това, друг път, когато Тими бе по-оклюмал от обикновено или когато с часове стоеше безмълвен до прозореца, от който не се виждаше почти нищо, тя си мислеше свирепо: „Глупав човек!“

С всеки изминал ден говорът на Тими ставаше все по-хубав и ясен. Но и докрая в него се долавяше известна мекота и непрецизност, които мис Фелоус намираше много мили. Когато бе възбуден, той пак започваше да цъка с език, но това се случваше все по-рядко. Вероятно вече започваше да забравя времето, преди да попадне тук, освен в сънищата си.

Колкото повече растеше детето, интересът на физиолозите към него намаляваше, но нарастваше този на психолозите. Мис Фелоус се питаше дали новата група учени не й е още по-несимпатична от предишната. Свърши се с иглите, с инжекциите, с изследването на всевъзможни секрети, със специалните диети. Но сега караха Тими да преодолява препятствия, за да се добере до храна и вода. Трябваше да повдига дъски, да мести пръчки, да дърпа въженца. А слабите удари с електрически ток го разплакваха и подлудяваха мис Фелоус.

Не искаше да се обръща към Хоскинс, не искаше да става нужда да ходи при него, защото всеки път, когато се сетеше за него, представяше си лицето му от последния път по време на обеда и си казваше: „Глупав, глупав човек“.

После един ден гласът на Хоскинс се чу неочаквано пред вратата на къщичката за кукли:

— Мис Фелоус?

Тя излезе, излъчвайки студенина, приглади сестринската си престилка, после се спря смутена, намерила се в присъствието на една бледа, стройна жена, средна на ръст. Светлата й коса и кожа създаваха впечатление за крехкост. Зад нея, вкопчило се в полата й, стоеше четиригодишно кръглолико дете с големи очи.

— Мила, това е мис Фелоус, сестрата, която се грижи за момчето. Мис Фелоус, това е жена ми — каза той.

Такава ли била жена му? Не беше каквато си я бе представяла мис Фелоус. Но защо пък не? Хора като Хоскинс избират такива хилави същества, за да изпъкнат самите те. Е, щом така предпочита…

Тя направи усилие над себе си и поздрави деловито:

— Добър ден, мисис Хоскинс. Това ваше… ваше момченце ли е?

Гледай ти изненада. Беше си представяла Хоскинс като съпруг, но не и като баща, освен, разбира се… Внезапно срещна строгия поглед на Хоскинс и се изчерви.

— Да, това е моето момченце Джери — отвърна той. — Кажи добър ден на мис Фелоус, Джери.

Дали беше наблегнал на думата „това“ съвсем леко? Дали иска да й каже, че това е неговият син, а не…

Джери се дръпна малко по към гънките на полата на майка си и измънка „добър ден“. Очите на мисис Хоскинс надничаха в стаята през раменете на мис Фелоус, търсеха нещо.

— Е, хайде да влизаме — каза Хоскинс. — Ела, мила. На прага се чувства леко неразположение, но после минава.

— И Джери ли искате да влезе? — попита мис Фелоус.

— Разбира се. Той ще бъде другарче на Тими. Нали казахте, че Тими има нужда от другарче. Или сте забравили?

— Но… — Тя го погледна учудено, смаяна до крайност. — Вашето момченце?

— Че кое друго иначе? — отвърна той свадливо. — Нали тъкмо това искате. Хайде, влизай, мила. Хайде, влизай.

Мисис Хоскинс с явно усилие взе Джери на ръце и колебливо пристъпи прага. В същия миг Джери се сви, усещането му бе неприятно.

Мисис Хоскинс попита с тънък глас:

— Тук ли е онова същество? Не го виждам.

Мис Фелоус извика:

— Тими. Излез.

Тими надникна иззад крайчеца на вратата, зяпнал момченцето, което му бе дошло на гости. Мускулите по ръцете на мисис Хоскинс видимо се издуха.

— Джералд, сигурен ли си, че е безопасно? — попита тя мъжа си.

Мис Фелоус отговори веднага:

— Ако имате предвид дали Тими е безопасен, ама, разбира се. Той е кротко дете.

— Но той е ди… дивак.

Приказките за момчето маймуна от вестниците.

Мис Фелоус отговори натъртено:

— Той не е дивак. Той е точно толкова мирен и разумен, колкото може да се очаква от едно дете на пет години и половина. Много великодушно от ваша страна, мисис Хоскинс, да се съгласите да пуснете момченцето си да си играят с Тими, но моля ви, недейте да се страхувате.

— Не съм чак толкова сигурна, че съм съгласна — отвърна мисис Хоскинс поразгорещена.

— Нали се разбрахме, мила — каза Хоскинс. — Хайде да не почваме пак да спорим. Пусни Джери.

Мисис Хоскинс се подчини и момченцето се сгуши в нея, вторачило се в двете очи, които на свой ред го бяха зяпнали от съседната стая.

— Ела тук, Тими — повика го мис Фелоус. — Не се бой.

Тими полекичка пристъпи в стаята. Хоскинс се наведе и разтвори пръстчетата на Джери да пуснат полата на майка му:

— Дръпни се, мила. Остави децата.

Малчуганите стояха един срещу друг. Макар и по-малък, Джери все пак бе с два сантиметра по-висок и редом с неговата изправена стойка и високо вдигната глава с правилни пропорции уродливостта на Тими внезапно изпъкна, както през първите дни.

Устните на мис Фелоус затрепериха.

Неандерталчето заговори първо с детски сопран:

— Как се казваш?