Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Не заради професора, уверявам ви, щом е бил дотолкова глупав да извърши онова, което е извършил, така му се пада. Но представете си въздействието върху обществеността, ако този факт станеше известен. Стига само хората да разберат какви опасности крие дейността ни, и всички средства ще секнат ей така. — Той щракна с пръсти и намусено започна да побутва храната.

— Не бихте ли могли да го върнете? Така, както най-напред сте доставили камъка? — попита мис Фелоус.

— Не, защото след като предметът веднъж е върнат, първоначалната връзка се прекъсва, освен ако съзнателно целим да я закрепим, а в случая нямахме причина за това. И поначало нямаме. Да намерим професора отново, би означавало повторно да нагласим строго определената връзка, а то е все едно да хвърлим въдица в океанската бездна с цел да измъкнем даден екземпляр. Боже мой, като си помисля само какви предпазни мерки вземаме да предотвратим нежелателни случаи, полудявам. Всеки отделен стаза-възел е снабден със собствено пробивно устройство. Понеже всеки от възлите притежава своя отделна фиксационна връзка, трябва да може и да се ликвидира поотделно. Конструкцията на пробивните устройства обаче е такава, че всяко от тях винаги се задейства едва в последния момент. При това погрижили сме се устройството да не може да се задейства, освен като се дръпне шнур, нарочно изведен вън от стаза-мехура. Издърпва се посредством механично въздействие, което изисква голямо усилие и не е възможно да се предизвика случайно.

— Но не се ли… не се ли променя историята, като се изземат и връщат обекти във времето? — попита мис Фелоус.

Хоскинс сви рамене.

— На теория — да, а всъщност, освен в изключителни случаи — не. Ние непрекъснато освобождаваме обекти от стаза-възлите. Молекули въздух. Бактерии. Прах. Около десет процента от изразходваната от нас енергия отива за покриване на незначителни загуби от този род. Но дори и придвижването на големи предмети във времето предизвиква промени, които заглъхват. Да речем, парчето халкопирит от плиоцена. Поради двуседмичното му отсъствие някое насекомо не е намерило подслона, който иначе щеше да намери, и е било убито. Това би могло да стане причина за цяла поредица промени, но математическите проучвания на „Стаза“ показват, че те образуват низходяща редица. С течение на времето количеството на промените намалява и постепенно нещата придобиват пак предишния си вид.

— Искате да кажете, че действителността се лекува сама?

— Да, може да се каже така. Извлечем ли от времето човек, или пък го отпратим обратно — раната става по-голяма. Ако се отнася за обикновен индивид, такава рана зараства сама. Разбира се, не са един и двама онези, които непрекъснато ни пишат и искат да доставим в настоящето ту Ейбрахам Линкълн, ту Мохамед, ту Ленин. Такова нещо, разбира се, не бива да се прави. Дори и да можехме да ги открием, промените в действителността, предизвикани от това, че ще отнемем един от създателите на човешката история, ще бъдат твърде големи, за да се заличат. Съществуват възможности да се изчисли кога има вероятност дадена промяна да е прекалено голяма и тогава дори и не се доближаваме до подобна граница.

— В такъв случай Тими… — започна мис Фелоус.

— Не, той изобщо не представлява проблем в това отношение. Няма опасност за действителността. Но… — Той й хвърли бърз остър поглед, после продължи: — Няма значение. Вчера казахте, че Тими има нужда от компания.

— Да — усмихна се мис Фелоус възрадвана. — Мислех, че не сте обърнали внимание.

— Разбира се, че обърнах. Привързан съм към това дете. Ценя чувствата ви към него и се почувствах задължен да ви обясня нещата. Сега вече ви обясних, разбрахте с какво се занимаваме, станаха ви донякъде ясни трудностите, свързани с това, така че разбирате защо и при най-добро желание не можем да предоставим на Тими компания.

— Не можете? — попита мис Фелоус внезапно уплашена.

— Но нали току-що ви обясних. Изобщо не бихме могли да се надяваме да попаднем на друго неандерталче на неговата възраст, освен ако имаме невероятен късмет; пък и да можехме, нямаше да е редно да увеличаваме риска, като доставим в „Стаза“ още едно човешко същество.

Мис Фелоус остави лъжицата и енергично го прекъсна:

— Но, доктор Хоскинс, аз съвсем нямах предвид това. Не съм ви искала да доставите в настоящето друго неандерталче. Зная, че е невъзможно. Но не е невъзможно да доведете друго дете да си играят с Тими.

Хоскинс я загледа загрижено:

— Човешко дете?

— Друго дете — натърти мис Фелоус вече съвсем враждебно. — Тими си е човек.

— И през ум не ми минава такова нещо.

— Защо не? Защо да не можете? Какво лошо има в това хрумване? Изтръгнахте детето от времето и го направихте затворник завинаги. Нима не му дължите нещичко? Доктор Хоскинс, ако на този свят има човек, който да е баща на това дете във всякакъв друг смисъл освен в биологичния, това сте вие. Защо да не можете да сторите за него нещо толкова дребно?

— Негов баща? — рече Хоскинс. Той се изправи малко неуверено на крака. — Мис Фелоус, трябва вече да тръгваме, ако не възразявате.